4.02.16 г.

Сблъсъкът на мнения и противоположности бе едновремнно толкова инетерен, но и толкова опасно близък до нас във всяка минута, но все пак ме караше да се чувствам жив и да я обичам, караше ме да искам повече и да се променям, вярвах... Всичко това отмина, защото след него дойде повече разочарование, отколкото истина, не че те са сравними и точно тук се счупи "цялото", онова "едно", към което гледаме всички, към което гледах и аз.  "Едното", което е цяло от "двете" половинки, в което вярвах, а не разбирах, бидейки толкова непълноценен, аз бягах от тази липса в желанието да я запълвам, в желанието си да я  отблъсна и замаскирам с всички сили, тогава, като контрапункт на себе си започнах повече отвсякога да тичам към нея, за да й покажа колко мога.. осъзнавах и замъглявах онова, което исках в илюзии и мъгла, от която не можех да видя накъде съм тръгнал, странях от това, което "бях", за да се отдръпна не от нея, а от себе си, защото си мислех, че мога да съм повече и въпреки, че виждах границите си, не исках да повярвам, че съм ги достигнал, но най-вече, неразбирайки себе си, исках тя да ме разбере. Толкова е лесно днес и толкова крайно невъзможно да бъде всичко по онзи красиво непринуден начин, в който си мислех, че вървим напред. Връщам се назад рядко, но всеки път, когато го правя "липсвам", частите от мен са толкова нехомогенни, че се разпдадат в стремежa ми да се "събера" и мислите ми се губят. Днес, събуждайки се сам в студеното легло, виждам и усещам допирът на ръцете й, които се обвиваха около врата ми, а целувките ни парят в стомаха ми.

Разбирателството е илюзия, когато не разбираме изначалната си същност, аз моята и ти твоята, толкова е лесно да чувствам, толкова е лесно да го напиша, толкова е лесно да го осъзная, но толкова непреодолимо да се изгубя, за да се намеря и продължа. 

Посветено на 14 феврури, със слънце и мерак, бъдете себе си, няма нищо по-ценно от това.

# lovethewayyousmileinmymind

# letmebeyourvalentine