23.02.16 г.

без илюзии

 
не се събудих вчера, а днес вече е късно да мисля за утре. 
беЗвъзратното е наречие за моята самота в преход оттук към сега,
усещам безличие,
усещам пиянска голгота, а хората в нея са минувачи,
вперили поглед в мършаво тяло,
което на кръстопътя завива в грешна посока,
защото така е избрало?
и те го харесват, защото в душите им скърцат сивите мишки под скрина на баба,
отпиват от чая, в епоха, покрила истини в прах, в суета,
а здрачът наднича и спуска своето було върху тълпата,
в която вървят, като тапи други играчи,
 
дали ще разстреляш копелето в теб, отдавна не е въпрос на чест, а на съвест, която отлагаш, защото просто в края на пътя, никой не търси сметка кой е убиецът на мечти, кой те уби?