15.02.16 г.




Усещам се в регрес.

Чувството не е ново.

Вървя напред и си мисля, че аз съм задал темпото и посоката, но не, всъщност се връщам назад, преживявам душата си насън, а в реалността се наслаждавам на суматохата на чуждите сенки, с които сливаме глъчта си и се правим на умни и смели.

Питам се докога ще живея в този бълвоч?

Забатачвам се в онези си мисли на нереалност и невъзможност да бъда друг.

Празен отвътре, слагам гримасата на измислен герой, а дните се сливат и аз не мога да надбягам времето.

Липсват дирите, в които да стъпя и да останат следи, а времето само засилва постоянната параноя.

Няма ги нито илюзиите, нито меракът, изчезнали са, за сметка на широката ми усмивка, която крие самосъжалението от провала, бях.

Днес съм далеч, продължавам да търся. Искам да се открия и намеря. Искам да бъда себе си отново.

Тогава ще се върна.  

 



# releasethepig
# savethesoul

Няма коментари:

Публикуване на коментар