13.07.16 г.

не си ли питал страннико,
дали е трябвало да се родиш,
дали са те обичали,
тъй както огъня обича въздуха,
или си бил една необходима стъпка,
за да се случи живот по три,
заключен в празните миражи на 4 стени
 
а днес все пак не се ли питаш,
дали ще чака "утрото"
да видиш,
да го разбереш,
или във устрема на дните,
ще се провреш и като щука,
ще чакаш ехото на миналото да се пропука
 
не се ли чудиш днес, как ще продължиш да си слепец
и как ще станеш роб на нечий чужд обет,
не се ли питаш как да спреш?
не търсиш ли, умираш с всяко следващо начало ...

 
и раждаш се накуп-напук!
 
 
 
 

Спрях да мисля.

Затворих прозорците на миналото, но не знам дали влезе настоящето, бях толкова далеч от всичко, чувствата и мислите отиваха в толкова различни и противоположни посоки, препускаха, като коне и се връщаха, като мравки. Не спирах да усещам и вкусвам от всичко близо и далеч. Търсех непрестанно, като черно куче, което души навред. Исках да избирам и го правех. Движех се и растях и за първи път от много време насам не бягах, не се противопоставях на себе си, бях аз, без да имам нужда от принадлежност, не исках нищо и никой. Исках само себе си, исках се чиста от всяка намеса, чезнех сред хорското празнодумство, бях зрънце и сламка, извън чуждите рамки и миражи.

Усещах се силна, защото вярвах в чувствата си, а те отразяваха онова мен, което искам да намирам в другите. Винаги съм искала да мога да потъна в тях, да заровя длани в сърцето си и да го изтръгвам и връщам на мястото му хиляди пъти. Да влизам през артериите си и да откривам скрития път, към това което е то. Когато боли да го прегърна и да го усещам как бие в ръцете ми топло. Търся се в болката, защото в радостта не съм аз, не знам какво е да не боли, не знам какво е да забравиш, че е боляло. И макар, че нищо не беше такова, каквото трябва да бъде, то все пак беше истинско, подреденият хаос винаги е бил повече близък до мен от реда и понятията за него, от нагаждането и нагласата за всичко добро.

Нищо не вървеше подред, а беше наред, ей туй нямам как да обясня, а го чувствам.

В моментите, в които в съзнанието ми се връщаха старите ленти, старите хора, старите случки, то се опитваше да опонира на чувствата, питах защо, а отговор нямаше. Защото няма отговор защо другите правят нещата, както ги правят, търсят ли себе си в друг или просто умират в своята роля. 

Чудех се дали причината и следствието са свързани или в живота следствието е просто онова състояние на вегетация, в което живеем, а причината се ражда в хиляда и една вариации, на може би, вероятно, сигурно, някак си...
Кое ни кара да сме такива, кавито сме?
 

26.04.16 г.


Останах на юмрук, със свити колене,
докато вятърът оплете моите коси,
а пръстите ми искаха да се покажат на върха,
главата ми в корона на дърво,
затвори мислите, които нежно се бунтуват,
и в клоните на спрял часовник,
обърна времето назад,
неканен минувач от миналото спря
без допир самотата,
прегърна я наужким и сля
симфонията на шума със тишината,
събудих се до теб.


Тя искаше чуждо сърце, а не да лекува своето
И остави раните да не зарастват, за да поиска неговата трансплантация

На лекарите обясни,  че не иска това сърце, защото не може да обича с него

А всъщност не го искаше, защото раните и напомняха твърде много коя е

Дадоха и списък с донори и си избра
Сърце, което никога не беше обичало, но не беше и обичано, за да може да започне на чисто
Лекарите смениха сърцето
И на сутринта, когато пипна шевовете и почувства пулса си
Реши, че вече може да бъде тази, която винаги е искала да бъде,
Да задраска миналото, да начертае живота си
Но след няколко дни старите рани се появиха, същите, но още по-дълбоки и по-пресни,
защото сърцето беше ново, но умът, очите, кръвта и тялото бяха същите
А те функционираха в едно цяло и не искаха да забравят,
Не искаха да бъдат други и си искаха сърцето, с което бяха свикнали
И накараха новото да изпита всичката болка, която предишното беше чувствало, наведнъж.
Защото те знаеха, че ако влезеш в чуждата душа и тяло, за да ги промениш
Те все някога ще те отхвърлят, като външен окупатор и нежелан натрапник
или ще те превърнат в тумор…
А тя усети опустошителната сила на битката вътре в нея и 
липсата на единственото нещо, което може да й помогне да я преодолее

И което беше жертвала сама…
 
Дора от Оз-Онджово

22.04.16 г.

плаша се от снимки на усмивки, 
от които лъха гнила пустота,
плаша се от тях, които
са забравили какво е да очакваш
сбъдването на мечтите
сам на края на ръба,
плаша се, когато виждам колко сме далеч от простота на децата,
плаша се, когато искаме да бъдем сред звездите, а дори не можем да открием себе си за миг пред някой друг,
плаша се, когато сме мълва, 
плаша се, когато суетата бълва
суета ...

29.03.16 г.

Първичността на чувствата : бездната на човешката душа  - 1 : 0 
Обичам да обичам, мразя да мразя, обичам да ме обичат, искам да ме обичат, мразя да ме мразят......  сутрешни мантри на егото,  като закуска с френски кроасан -  колко съм софистикейтид, нищо че не съм нахранен..
Плъзгането по повърхността на желанията. Тънък лед, който се пропуква, ако не ускоряваш непрекъснато по него... консумирай, консумирай джънк емоции, докато запушиш всички артерии на чувството на самота... всички борят сянката му, а то ги гледа като се усмихва скрито зад ъгъла.. 
 
Колко от нас познават истинската дълбочина на поне едно човешко сърце.. но не своето, а чуждо..  тайните и дълбоките рани..
(само) познанието разпръсква очарованието на индивидуализма. .. 
Фиксиране в тъмната страна, в която суетата е спасение...


 
 
Дора от Оз-онджово

22.03.16 г.

Понякога ми се иска да знаех отговорите на въпросите, които непрекъсното си задавам. Понякога просто се провокирам, сам себе си.  Често изправени пред избор вървим към това, без което не можем, стига да тръгнем.

Нещата, които могат да се кажат  може би са чути вече, думите са поредните.
 
Желанието ми за минималистичност поглъща развихрилата се мисъл и се стопява в лава от идеите, за които горя.
 
Думите се подреждат от само себе си, като леха със зеле, кръгли и красиви.
 
Въпросите ...

За "намерението", което ни е довело в този живот и какво "носим" в същността си.

За "намерението", като идентификация и себеосъществяване.

За "намеренията", които ни карат да чувстваме и истинктивно да "търсим".

Какъв живот водим?


За всички извън кюпа, знаещите къде са, по-долу написаният текст е излишен.
За останалите може и да е любопитен. Все пак, дисклеймъра е важен, и този текст няма да ви направи по-красиви и няма да ви облагороди, ако така и така не сте.
Останалото е кич и суета. Умението да питаш е важно, защото отговорите идват само тогава, когато сме готови да задаваме въпроси.
И макар, много често отговорът на тези въпроси да се избягва, поради нежеланието на хората да задълбават и гледат нещата да отминат, според мен с времето нещата ще тежат повече, а гнилите ябълки ще догниват. Затова смятам, че позитивизма не е в това да имитираш, че си щастлив, а в това да си. Повярвайте ми малцина са тези, които са свалили маските.
 
Смятам, че в голяма степен причината за нещастието, колкото и да мразя това клише, е потискане на същността, липса на идентификация и невъзможност да се почувстват нещата, такива каквито са.

Затова спрете.

Все повече се убеждавам, че хората често се опитват да излязат извън зоната си на комфорт, но все по-малко са готови да предприемат риска да бъдат водачи на своята собствена природа, а оставяйки се на течението и на това, което от само себе си се е случило придават стойност на незначителното си съществуване. Чувството за удобство е цената, която плащаме в очакване някой ден да сме щастливи.

Пресечна точка, разделяща те от това, което ти се случва и това, което чувстваш, че не е наред е съпротивата. Съпротивата е във всеки от нас. Тя идва изведнъж, без да я очакваш, ей така плувайки безцелно в безбрежното море от възжможности, точно когато си решил да поемеш в дадена посока, идва съпротивата в теб. Въпреки това, хората не искат да бъдат съпротива, искат да са спокойни и уверени, че щастието ги чака зад и ъгъла и много често никога не се изправят лице в лице със себе си. С цената на потискането, се стремят да не бъде уязвена привидно установената им увереност или за да не извадят на показ дълго пазанета неудоволетвореност от самите себе си.
 
Намерението е друго нещо, това е усилието да направиш нещо и да бъдеш някой, да дадеш заявката, че го искаш, трудното идва, когато имаш намерение, а не знаеш какво точно искаш да постигаш и се луташ, докато съвсем се загубиш. И това не е страшно. Проблемът е в оплитането на ситуацията обаче, защото запомнетте дори, когато на пръв поглед няма усилия, ние все пак разходваме енергия.
 
Изходът е лесен, просто не спирайте да питате и краят на пътя винаги ще е осеян с предизвикателства и всеки ден ще се намирате, такива, каквито сте, стига да  знаете какви искате да бъдете и какво търсите. Чувството никога няма да ви излъже, дотогава дерзайте. 
Не чакайте вълната да ви залее. Прав път няма.


Намерението е навсякъде, само го следвайте.
 
Значение на думата намерение от тълковния речник:
"желание да се направи нещо; замисъл, план, който трябва да се изпълни."
Значение на думата намерение в синонимния речник:
(същ.) план, проект, кроеж, преднамереност, умисъл
(същ.) цел, стремеж, желание, воля
(същ.) подбуда, импулс, самоконтрол, самообладание
(същ.) хрумване, прищявка
(същ.) мнение, мисъл, решение, внимание
(същ.) направление, насока, тенденция, смисъл
Значение на думата на английски:
intention, purpose, mean to, plan to, be going to, have a mind to .. etc.
 

26.02.16 г.

Чувството се ражда от емоцията, а емоцията от свободата да бъдем тези, които наистина сме.

Eдва когато открием кои сме, можем да усетим живота в неговото многообразие, като радост, болка, състрадание и любов, защото чувството, това си ти.
 
Стигнали сме дотам, че земята е пълна с хора, които са стигнали до момента, в който имат всички предпоставки да са щастливи, а не са?
 
И понеже привидно няма причина за това им състояние, те решават да потискат чувството, докато могат, отлагат себе си във времето, привидно добри и привидно щастливи, тези хора не живеят своето "тук и сега", въпреки че ужасно много им се иска.
 
На практика това най-често води до, пиене до забрава, влюбване до умопомрачение, работа до откат, обикаляне на света за разнообразие, притежания, накратко допаминови екстази, които не водят до нищо и никой.  И, изведнъж си отново back to reality, но и на милиметър не си мръднал от това, което си бил.

Да, вярно е, ще си постигнал само едно, ше имаш още повече опит, но какво от това?
 
Нищо в теб не се променя с опита, освен думата "вече знам".
 
Опитът има смисъл само тогава, когато живееш живота си и го чувстваш с всичките си сетива, когато осъзнаваш случващото се и надграждаш своето истинско аз.
 
Дебелите книги и ти сте различни светове, ти не си другите, а себе си, независимо от това какво имаш, добра работа, кола, връзка, разнообразие, приятели, абе всичко, което уж искаш etc., тогава дори може и да затъваш още повече в морето си от неразбиране, oh shit, защо пак не се получава, тоест независимо дали всичко ти е наред, или нищо не ти е наред, ти все може да не си ok със себе си.
 
Затова, колкото повече чупиш границата между "ти" и ти, толкова повече ще намираш себе си в свободата и ще си позволиш да видиш дълбоко в себе си, да откриеш онова, което дълго си потискал, за да може да бъдеш приеман от другите, защото смисълът не е някой да те разбере и приеме, а ти да осъзнаеш какво искаш, за да може да си такъв какъвто си, а който може да обича, той обича отвъд човека и собствените си желания, отвъд себе си.

 
 
 
Допуснете да чувствате всичко, без страх от болката и самотата, защото вие сте безкрайната вселена, а това е чувство, нищо повече.

24.02.16 г.


Измислям си светове, живея в химери, без норми и правила,

всеки мой миг е бягство от "тук и сега",
 
Релността отдвана не е само една,  

допускам до „себе си“ само палитра от оцветени в главата си думи,

мислите плуват в отворени рани,

с нюанси на бяло, синьо и хризантема,

значещи много и малко,

само на допир и вкус на маслини

аз съм балона, който се пръска в нощта на пълнолуние,

и от него изгрява светлина,

аз съм на хиляди наносекунди от празните думи,

от онзи зазидан балкон в суета

аз съм безкрайното лято,

което иска да стопли света.

 

 # балонасенадуванадувайтемомчета


Никой не е просто добър или просто лош, а е симбиоза на двете. Въпросът е в това колко дълго същността на аз-а се намира "под похлупака" на нормите, реда и приучаването към това, което „трябва“.

Смятам, че един от първите уроци, които човек трябва да научи в този живот e именно този, да приеме двете половини от себе си, да ги манифестир чрез любовта към себе си и да прегърне плачещата си душа, защото тя е "ти".

Слушайте, когато тя плаче, защото иначе ще се превърнете в програмиран  „робот“, нагърбен с очаквания, които не са по силите на никой и може би никога няма да бъдат. И, не ме разбирайте грешно, насърчаването и подкрепата не са норма, защото те са в основата на творческата природа, която ни свързва с това, което носим като себеусещане и светоусещане.

Това, което искам да кажа се свежда до следното, ние се раждаме чувстващи и умираме безуспешни. Защо ни се случва всичко това?

Защото през цялото време на жизнения си път се стремим да задоволяваме само хубавата си страна, пъчим се с нея и се опитваме от нея да се храним, я с лаврите на постигнатото или чувствайки се значими, смятаме, че сме направили нещо, което друг не може, нещо което ни кара да задоволим егото си, за да се изпълним с щастие за миг поне, за да плуваме в илюзиите на собственото си очарование. Това обаче има своя край, за да ни покаже, че ние не сме нашите желания, ние не сме нашите проекти и успехи, ние не сме егото си.

Ние сме тук, за да чувстваме, колкото по-рано, толкова по-рано.


 
# feelyourself

23.02.16 г.

без илюзии

 
не се събудих вчера, а днес вече е късно да мисля за утре. 
беЗвъзратното е наречие за моята самота в преход оттук към сега,
усещам безличие,
усещам пиянска голгота, а хората в нея са минувачи,
вперили поглед в мършаво тяло,
което на кръстопътя завива в грешна посока,
защото така е избрало?
и те го харесват, защото в душите им скърцат сивите мишки под скрина на баба,
отпиват от чая, в епоха, покрила истини в прах, в суета,
а здрачът наднича и спуска своето було върху тълпата,
в която вървят, като тапи други играчи,
 
дали ще разстреляш копелето в теб, отдавна не е въпрос на чест, а на съвест, която отлагаш, защото просто в края на пътя, никой не търси сметка кой е убиецът на мечти, кой те уби?
 

22.02.16 г.

Независмо дали си фалшив, или се самозаблуждаваш, и в двата случая ти си този, който трябва да излезе от тресавището и то сам. И ако в първия случай, знаеш, че вероятно ти личи, и затова се напъваш до пръсване да показваш колко си cool, във втория случай, затъването е безвъзвратно, не спирайки да вървиш обратно на това, коетo си, мислейки си, че така нещата ще се подобрят.

Другата паралелна реалност, винаги е до теб, гледа да те от отсрещния бряг, намига ти, а ти се пулиш, и тогава в миг си казваш как да не й се отдадеш, тук малинка, там къпинка, няма какво да се замисляш над себе си, ще си далеч, ще станеш бохем, ще идеш на село с леля, ще основеш обществото на смелите сламени човеци, вярно е, не са само мечти ...

Истина няма, миш-ма6-а в главата ти ще си е все там, както и поляната с най-хубавите горски ягоди, но никое от двете не си ти, ти си това, което чувстваш.


Всички искат да бъдат обичани. Когато им се случи често си мислят, че и те могат да обикнат друго човешко същество, освен котката си. След време разбират, че щеше да е много по-лесно да си бяха взели куче.

# всичкизнаемкаксанещата
# когатосмефалшивисменайщастливи


Ако можеш да събудиш болката във някой друг,
може би не си живял напразно,
ако можеш да събудиш комата във теб,
явно силата ти е по мярка,
ако можеш да се върнеш тук,
явно си човек, раним и волен,
ако можеш сам себе си да победиш,
значи си е струвало и да грешиш.

19.02.16 г.

Знаеш ли, аз винаги съм искал да разбера какво следва, къде е продължението, какво ще се случи. Това е причината да обичам да бъркам в главите на хората, даже да човъркам и да си задавам въпроси, на които да давам своите предполагаеми отговори. Почти, като ребус, в който се опитвам да отгатна намерението, мотивите и кое е това, което ги движи, тях, за да видя в себе си, аз правя ли така, аз искам ли това, ако го искам показвам ли го. Всички биха ми казали, ама защо ти е да мислиш толкова много и всъщност отговорът е, че не ми трябва, това не е нужно на никой друг, освен на мен, за мен е важно и потребно. Аз обаче имам необходимостта да намирам хората, за които да го правя, хората, които да го чуват и намират в мен и през мен. Силно вярвам в силните срещи, в търсенето и намирането, в завръщането и откривате на това, което изначално сме били.

Днес не се стремя да вииждам себе си, така както съм свикнал, а именно през призмата на одобрението и приемането, а чрез сетивата, които са отвъд рамките на очите, отвъд здравия разум. В него няма нищо повече от реалност, която е толкова буквална, че няма какво да се случи, прозаична и протяжна. Искам да намеря себе не е в това, в което сме се вклинили, защото и другите са там, искам да бъда този, който съм, такъв какъвто го чувствам, такъв какъвто истински съм. Търся това, което не съм, за да намеря онова, което съм. Изпитвам чувствата си всяка минута, отражението на света и отношенията върху мен, съчувствам и съпреживявам всичко, търся усещането, а не отзвука му.

И знаеш ли, не съм спокоен, вътрешно горя, но съм аз.



# nevergiveuplookinginyourinnerself

#findwhatyoutrulywant
“Трябва да отучиш това, което си научил.” Yoda, Star Wars

17.02.16 г.

Има нещо толкова общо между две жени-съперници за сърцето на един мъж, разбира се освен липсата на common sense, другото общо е, че и двете искат "нещо", което нямат, а може би и никога няма да имат. Трагикомедия по Сири Хуствет, като в заветната "Какво обичах". Та, дам, но ако и вие сте part of троен ъгЪл, въпросното нещо явно е тресло и Вас. Доста е просто обаче всичко all you need is love, true, ала веригата между двамата отдавна се е прекъснала и е излязла от коловоза на релсите. Та дам. Миг на мълчаните, миг на самота, плач, кавга, пак и пак. От този миг, там някога си, та чак до тук и  сега, както и преди много е текло и пак ще тече. The desire - или мъжът на желанието ще се свързва с "нещото беше". Този събирателн образ, който в началото е бил техен неопределен "някой"  - образ на техните мечти, а и както Мис АделА би казала "somone like you" ужасно много се е провалил и тотално е заорал в калта, всички са в дълбокият shit, няма сухи и невинни. Макар и отдавна той да се  е превърнал в безличното "никой", то още тресе. Важното е, че той е "никой" и за себе си.

Момент, неброимото определително "никой" е важна фигура, която често се среща по повърхността на тъпото безразличие, разпознаваема е и сред шумни компании, гърлено се смее и демострира статус, привидно задоволен, че все има "някой и нещо", към което да потегли.

И като всяка комедия, която се базира на трагедия, и тук въпросният някой отдавна е никой, от момента, в който собственото му безсилие, слабост и прилика с мършата го е довело до вас двете, а причината е ясна, той просто никога не е знаел какво иска и надали ще намери каквото търси, защото, като накъсана нишка се опитва да се вплете в кълбото, но винаги ще е, я друг цвят, я друга материя.


И въпреки всикчо, ние сме само поредните СКъперници за любов?

# курвисбогом

# нямавечеджиповеджетове


 

15.02.16 г.




Усещам се в регрес.

Чувството не е ново.

Вървя напред и си мисля, че аз съм задал темпото и посоката, но не, всъщност се връщам назад, преживявам душата си насън, а в реалността се наслаждавам на суматохата на чуждите сенки, с които сливаме глъчта си и се правим на умни и смели.

Питам се докога ще живея в този бълвоч?

Забатачвам се в онези си мисли на нереалност и невъзможност да бъда друг.

Празен отвътре, слагам гримасата на измислен герой, а дните се сливат и аз не мога да надбягам времето.

Липсват дирите, в които да стъпя и да останат следи, а времето само засилва постоянната параноя.

Няма ги нито илюзиите, нито меракът, изчезнали са, за сметка на широката ми усмивка, която крие самосъжалението от провала, бях.

Днес съм далеч, продължавам да търся. Искам да се открия и намеря. Искам да бъда себе си отново.

Тогава ще се върна.  

 



# releasethepig
# savethesoul

4.02.16 г.

Сблъсъкът на мнения и противоположности бе едновремнно толкова инетерен, но и толкова опасно близък до нас във всяка минута, но все пак ме караше да се чувствам жив и да я обичам, караше ме да искам повече и да се променям, вярвах... Всичко това отмина, защото след него дойде повече разочарование, отколкото истина, не че те са сравними и точно тук се счупи "цялото", онова "едно", към което гледаме всички, към което гледах и аз.  "Едното", което е цяло от "двете" половинки, в което вярвах, а не разбирах, бидейки толкова непълноценен, аз бягах от тази липса в желанието да я запълвам, в желанието си да я  отблъсна и замаскирам с всички сили, тогава, като контрапункт на себе си започнах повече отвсякога да тичам към нея, за да й покажа колко мога.. осъзнавах и замъглявах онова, което исках в илюзии и мъгла, от която не можех да видя накъде съм тръгнал, странях от това, което "бях", за да се отдръпна не от нея, а от себе си, защото си мислех, че мога да съм повече и въпреки, че виждах границите си, не исках да повярвам, че съм ги достигнал, но най-вече, неразбирайки себе си, исках тя да ме разбере. Толкова е лесно днес и толкова крайно невъзможно да бъде всичко по онзи красиво непринуден начин, в който си мислех, че вървим напред. Връщам се назад рядко, но всеки път, когато го правя "липсвам", частите от мен са толкова нехомогенни, че се разпдадат в стремежa ми да се "събера" и мислите ми се губят. Днес, събуждайки се сам в студеното легло, виждам и усещам допирът на ръцете й, които се обвиваха около врата ми, а целувките ни парят в стомаха ми.

Разбирателството е илюзия, когато не разбираме изначалната си същност, аз моята и ти твоята, толкова е лесно да чувствам, толкова е лесно да го напиша, толкова е лесно да го осъзная, но толкова непреодолимо да се изгубя, за да се намеря и продължа. 

Посветено на 14 феврури, със слънце и мерак, бъдете себе си, няма нищо по-ценно от това.

# lovethewayyousmileinmymind

# letmebeyourvalentine


 


1.02.16 г.

ОМРЪЗНА ми. Това е думата. Умората ми е само следствието на това, което чета "наврeд" из социални мрежи, блогове, глогове и тем подобни....

Изписано е толкова много какво трябва да направи човек и какво не ...

- искаш да знаеш, за да спре да вибрира И в теб, нали?

Мисля си, "вероятно" е така, както ми "казват",  спирам, пак мисля, не спирам да мисля, пак поемам в посока "нанякъде", където и да е, не стигам до "никъде",  чакам да дойде, онова, което "искам", после чакам друго, после искам "друго"?

... заради добрите намерения, поучения, вербализации, комуникации, манпулации, овулации и всички други стипулации .. наSред нищото съм и аз някъде.. и ти..

..a животът ни не е химично съединение, в което формулите на успеха са аксиома за щастлив живот.

Ти не си този, който мислиш, че си, аз не съм този, който мислиш, че съм.

Чувството, че нещо не е наред е барометърът да си жив, иначе може да си всеки с безброй лица навред, ала кому е нужно, когато "ти" е някой друг, кажи?

Аз чувствам, а ти?



# tobe or to feel that is the question?

# stopreadingbulshits

# leaveyourselfapartinsideyou

Живея така, както би ми се искало "да живея".
Съпротивлявам се срещу това, което съм, защото искам да бъда друг.
Търся се в в написаните текстове и в посоката, която някой е поел.

Създадох своето противоречие в ракурс и сега не мога да видя своята реалност.

# ти не си това, което казваш
# ти не си това, което мислиш

# тиситовакоеточувстваш

# слушайсърцетоси

29.01.16 г.

Започнах на "чисто". Изтрих всичко "отново".

Изпивах те на един дъх, докато всичко се изпари..

Онова там е още тук, а аз не съм друг, аз съм един и същ, на две половини и на два живота, сега и тогава.

# азсъмникой

#закаквосеборишти

27.01.16 г.

Съпротивата ме прави жалък и пропит от съмнения.
Не искам нищо и никой.
Затварям се в кръга...

# несесъпротивлявай

# намерикоренитенасвоятасъпротива

# пусникокала

25.01.16 г.

Бягам от "себе си" всеки ден.

Не съм сам. Всички са своите бягства. А аз един от тях.

Мисля, че можех да спра, но не го направих.

Днес, не знам как да бъда този, който съм?


Why it is I come to you?

#explaintomejustwhatitisyouhavetolose

22.01.16 г.

Мислех, че обичам да си пиша с някой, всъщност не обичам. Мислех, че обичам да говоря, всъщност не обичам.

Вече не си мисля, просто се оставям на случайността и поемам по паважа.

Къде ли ще ме отведе?


#thereisnoharminyoualone


about losing yourself in somebody else...


#speaklowifyouspeaklove

 
 

21.01.16 г.

Тя беше, като камъните през лятото, нагряти от слънцето излъчват горещина. Мислех си, че това ще продължи вечно ...
днес аз съм камъкът, но съм далеч от лятото ...

#когатосъмнайзаетобичамдагледамоблаците

 
#атиспишлиподюргананатопло

20.01.16 г.


Изключих се. Бях друг, или бях себе си. Спрях да "цъкам". Спрях се. Онова, което изпращах, рикушира в мен. Свободен ли съм?

# shutyourselfoff

#stoptthespinofthemashine

# scremloud

19.01.16 г.

Субудих се гол. Родих се вчера, а ми се стори, че е било днес. Казах, всичко е сън и отново потънах. Исках да пия, а не бях жаден. Чудех се, но се спрях. Исках, но не пожелавах. Отново бях сам, там...

# родихсевчера
# утреможеданедойде

#скачайтевпреспитедокатоневиенастигналтрамвая