25.12.12 г.

Коледа е .


Нощта е снежна и бяла,

а силуетът на планината - величествен.
Бъдни вечер в Априлци - комините пушат, носи се аромат на постни сaрми, сухи чушки и топла пита.  На трапезата сме наредили нечетен брой ястия и чакаме дядо Коледа да слезе през комина, наричаме за здраве, щастие и благополучие .. празникът е в сърцата ни, извикали сме искрите щастие и очите блестят в омаята на този светъл ден.
 Чуваме скърцащи стъпки в снега, идват Коледари, не ги познаваме, петима мъже, облечени в топла вълна, в сиви ямурлуци, с навуща и напълно автентични носии, а ние с изненада се пулим и не можем да повярваме на очите и ушите си, заради песните, с които ни даряват. Те не само пеят, а се раздават и искат да повярваме в тях и ние вярваме, защото те са истински, а традициите са живи.
А, какво са всъщност традициите ако няма кой да ги възроди?
Тази година Коледарите възродиха традициите и внесоха различен дух в традиционното случване на нашата Коледа. Ако всеки от нас даде надежда на своята идея и я направи възможна, ще имаме повече поводи за радост.




Hие от хотел Тихият кът с ентусиазъм и желание за втора година на Коледа организирахме пиене на греяно вино с плодове и канела, усмивки и снежни игри и споделихме нашата Коледа с добри приятели, огънят гореше, чашите бяха пълни...и бяхме част от нашата традиция...

Всяка Коледа си пожелаваме нещо в бъдеще време и зареждаме всичките си очаквания, надежди и мечти и чакаме времето да ги случи и мирът в душите ни да намери своето място. Тази година си пожелавам да живеем в настоящето и да се радваме на всеки миг, който ни поднася животът с всичките неравни битки и мили моменти, в които сме живи и сме ние,  защото да си истински, означава да си този, който искаш да си и е най – трайното нещо във времето. Да повярваме в себе си и да сбъднем живота си....наред с всичките наричания.

                                                                                                       



 

Весели празници, бъдете себе си, по своя път ..
Видеото е от 24.12.2012 – Бъдни вечер в хотел Тихият кът – кв. Острец, Априлци.

18.12.12 г.

споделено пътуване София – Троян – Априлци – Острец



Днес ние можем да си споделим всичко, комуникацията е лесна, възможностите много, светът е глобално село, а всичко е въпрос на желание. Тук ще се опитам да дам идея за „Споделеното пътуване” (или съвместно пътуване, карпул - от англ: carpool, митфарка - от герм: mitfahren), което всъщност не е нищо друго освен решение да споделиш посоката с някой друг, като си размените контакти и спестите евентуално някави пари. Когато един или няколко пътници решават да пътуват заедно с една кола. Има различни начини хората да се съберат да пътуват заедно. Тази услуга е известна по цял свят като carpool, rideshare (английски), covoiturage (френски) или като Mitfahr(немски). Ключов момент си остава помощта на интернет, тъй като дава на хората възможност за "online" комуникация.В услугата споделено пътуване има две страни: този, който има кола и ще пътува (шофьор) и този, който няма кола, но иска да пътува (спътник). Чрез един определен сайт те установяват контакт. По този начин транспортът е бърз, евтин, щадящ околната среда и не на последно място играе важна социална роля на задъбочаване на контакта между населението от различни части на една страна или регион.

 

 

Идеята за споделеното пътуване за маршрут София-Априлци дойде много спонтанно. Говорейки си с приятели, дали е вариант, взаимно се убедихме, че би било чудесно да го има като възможност, а и пътувайки това лято със споделено пътуване имах възможност да се запозная с много приятни хора. Тъй като по този начин може да си спестите пари и да намерите различно решение за едно нетрадиционно пътуване,  реших да направя страницата за споделено пътуване  София – Троян – Априлци – Острец във фейсбук, а защо не и до хотел ресторант „Тихият кът” да пием по едно .. 

 

P.S. много слънце, усмивки и попътен вятър по маршрута .. ! 

  http://www.facebook.com/SpodelenoPtuvaneSofiaTroyanAprilci?ref=ts&fref=ts

мястото с главно А – Априлци


Ние от хотел „Тихият кът” поехме една инициатива, вдъхновени от желанието  да превърнем скъпите за нас истории и спомени от мястото с главно А – Априлци, от наши лични в общи споделени моменти, да внесем усещане за хармония и уют чрез хората, с които разговаряме, чрез техния житейски път различен, индивидуален и честен. Нашият поглед към личностите, които намират смисъл да живеят в Априлци и с които ще ви запознаваме след всяка наша среща.  За всички свързани с това магично място по един или друг начин,  които вървят по стъпките в калните пътеки и забравените планински маршрути, отвеждащи към райските гледки на Стара планина - с отношение към всички, които са в търсене на своето място, което може да е при нас..
Ако всички тези истории се слеят с вас и докоснат една част от всеки от вас, в която понятното се губи в абсурдното, а абсурда ражда точно този смисъл, в който нашите мисли се пресичат с вашите, то тогава ще постигнем целта си да направим тези фрагменти от действителността интересни за вас. Публикуваме истории за хора и съдби, изпълнени с усещане за присъствие и живот и силно вярваме, че по-хубавото предстои, че то витае някъде около нас, че ако имаме сетивата да го докоснем, смелостта да го намерим и желанието да му се насладим ще е наше завинаги !

Ако си позволим дързостта да търсим новото и различното, ще намерим пътя и посоката, в която да поемем. Ако нещо трябва да се случи.. то ще се случи и е въпрос на време, понякога на случайност и момент, среща или досег с някой човек или място, за да отключим радостта и щастието в нас самите.

Ако досега не сте били в Априлци, бъдете част от нас ..

Хотел  „Тихият кът” – кв. Острец, Априлци .. всеки сезон започва ново приключение ....


В близост до х-л Тихият кът на път за Параклиса

Параклисът-направен с много любов от добри хора
В околността на Априлци
Местността Йочевци в кв. Ново село
Църквата в Острец,Априлци
Острец,сгушен под дебела перелина
кв.Ново село-центърът на Априлци
паметник на загиналите за свобода








10.12.12 г.

Майстор Веньо

Майстор Веньо живее в Острец, срещу Тихият кът, само, че на един от отсрещните баири, къщата му се намира във вилната зона на половин километър от центъра на квартала. Направил е малък дюкян, пълен с разни арт неща, към който ни упътва указателна табела          „ Майстор Веньо”. В него е побрал сувенири, картини, статуетки и трябва да се посети, за да се усети духът на майстора, артикулите са от 2 до 2000 лева, както сам казва майстор Веньо.
Дюкянът е в двора на къщата, той ни кани да влезем и ние поемаме напред, наредил си е оцветени във всички цветове на дъгата дървета, виждат се само шарените кръгчета и тези дърва не горят, те там си оставят светлата шарка и носят духа на твореца. Отиваме в ателието на Веньо, както той казва, „бардака”,  в най – хубавият смисъл на тази дума, тя го описва и затваря, а домакинът е много гостоприемен и иска всичко да ни покаже и някак се радва, че ни вижда. В ателието има  много неща, а когато има и кой да разказва, можеш да научиш и да купиш. Разказа ни, че прави образа Левски, ама много го е яд, че не може да му хване характера, не чертите, не настроението, а характера, така могат да се изразяват само хора, които мислят със сърцето, които влизат в детайлите и ги търсят. Той прави основно статуи от олово, а то иска много „пипане” както се чува по – нататък. Направил е водно конче с големи крила, кучетата на Еконт експрес, има и молитвен храм и ключ за Априлци е направил, но някак си никой не е взел решението от общината да ги поиска . Но бъдещето ще покаже може да се намерят  време и ентусиазъм и най – вече някой да плати. За да изработи статуетките, всичко първо се прави от восък, отлива се  в калъпи, а пък калъпите се моделират от пластелин, отливат се и така, а печенето е ей там в кьошето както сам ни показва и гледа в ъгъла пълното с дърва огнище. Питам го дали ги излага, как продава изкуството си, а той най – обикновено ми казва, ами не, не, пак питам, е как ги продаваш, ами не продавам… Събира и капачки и както сам ни каза, аз всичко правя от капачки.
Майстор Веньо е завършил физика, но никога не е работил по специалността, иначе е от Русе. В Априлци е от дете, питам го как е решил да дойде тук, а той казва, ами реших само за една минута, дошъл на 4. февруари, с работните дрехи, без нито един лев, без цигари, в студа, а в къщата имало само ракия и компоти, както си каза "майката си трака", само 4 дни го мислил и на петият ден с 50 ръчно направени мартеници си купил един стек Арда и хляб и така се решил, видял, че може и така да се живее, направил магазина, ателието, а малко по малко и всичко друго и вече не се връща в Русе.

Майстор Веньо ми подари една гривничка с икони и макар, че аз такива не нося цяла неделя тази  ми беше на ръката, защото винаги е приятно да си идеш с нещо за спомен..

 "Няма особено значение откъде ще тръгнеш, важно е да знаеш накъде отиваш."

Хотел "Тихият кът". Априлци. Острец.


Митака една легенда в Априлци ..



Митака, художник или планинар, или и двете, стаил тайните на времето и местата, на които е бил.
Бях чувала да го наричат чичо Митак, помня картината, която стоеше в механата на баба ми, зимен пейзаж с тъмносиня къща, сняг и пушещ комин. След години имаше доста места, на които виждах картините му, всички те говореха за него. Къщата от картините на Митака беше ту тъжна и мрачна, на фона на нощ и звезди с дим от комина, ту светла и простора, но винаги характерна и носеща усещане за изолираност в един самотен планински пейзаж. Никога не можех да я сбъркам.
 Познавах Митака, без да съм го виждала и тогава спонтанно реших, че би било интересно да се видя с този човек. Така в един неделен ден тръгнахме от „Тихият кът”, аз, баща ми и чичо Точ и отидохме да го видим до дома му, отдалечена къща, близо до гората, тайнствена, скрита сред тръни и дървета и безброй ненужни предмети, излаяха ни две огомни кучета, от тези, от които като им видиш зъбите не ти се иска да си близо до тях, мислех, че всеки момент ще си развържат синджира и ще ни нападнат, а те просто гонеха неканените гости, каквито бяхме ние. Чичо Митак, както го наричаше баща ми се появи, немощен и с болнав вид, не се зарадва на присъствието ни, но въпреки това ни покани и предложи кафе, беше отзивчив, но без престорена любезност. Ние отказахме. С общи приказки се опитахме да започнем разговор. Исках да знам кое го е провокирало да живее в Априлци. Той слабо ме чуваше и макар да повтарях, трудно можехме да се разберем какво питам, затова и отговаряше на посоки, разказа, че е дошъл да живее в Априлци преди 30 години. Бил е в планината дълги години - Мусала, Мургаш, Ботев, сега е избрал Априлци. Разказа ни за картините, цените, на които са оценени, авторските права, как е учил занаята в планината, как е започнал да учи в Академията, но прекъснал и така сам и с много труд, научил занаята. Не беше странно, разказът беше истински, нямаше претрупаности и излишности, звучеше обикновено, а говороше много за това което е той. Исках да видя картините му, но той отказа, не искаше да се занимава да ги показва, защото имал малко и определени за неговите близки. Беше уморен и ние разбрахме кога е дошъл момента, в който трябва да си тръгнем.
Направи ми впечатление това, което каза преди да тръгнем „след толкова труд и усилия, постигнах това, което исках ...и те ме оцениха, когато нищо вече не ми трябваше.. „

 "Единственото сигурно нещо е, че нищо не е сигурно."
Секст Емпирик

 "Тихият кът" Априлци. Острец.

Априлци е парче от рая



Априлци е град.
Но най – важното е, че Априлци е парче от рая, разположенo в обширна котловина в подножието на първенеца на Стара планина.  Тази просторна котловина с панорамна гледка е обградена от резервата Северен Джендем, връх Триглав, най-високия старопланински връх Ботев (2376 м.) и уникалния по своята форма и красота вр.Марагидик. В подножието на старопланинската верига се редуват гористи склонове, живописни хълмове, тучни ливади, прорязани от прелестните извивки на реките Острешка, Видимска и Зла река.Тези природни дадености осигуряват прохладни нощи през летните горещини, мека и слънчева зима и чист планински въздух.
Природата е най-голямото очарование на Априлци. Тук има за всекиго по нещо. За сериозните планинари-предизвикателството на върховете Ботев, Марагидик, Триглав; за търсачите на силни усещания – Северния Джендем и водопада Видимско пръскало; за рибарите и гъбарите – разнообразие от гъби край Видимската и Острешката река и из влажните смесени гори, за ловците - ценни трофеи; за съзерцателите - великолепни планински панорами, както и единственото в Стара планина находище на алпийска роза, за колоездачите - все още неизпробвани от никой стръмни терени
Априлци е град, създаден чрез сливането на 4 големи села, които понастоящем са негови квартали: Ново село, Зла река, Видима и Острец. Сливането става през 1976 г.Името Априлци се избира в чест на героичните събития по време на Априлското въстание.

Семеен хотел „Тихият кът” се намира в кв. Острец, на 700 м от центъра.
„И ако човешките мисли, чувства и желания гравитират към известни центрове, каквито са градовете и селата, то те образуват среда, в която човекът е потопен. Тази среда не винаги е благоприятна за него. Необходимо е понякога да излезем от нея, да бъдем в непосредствен контакт със силите на природата, да се пречистим, обновим, подкрепим, да почерпим вдъхновение и сили за работа. Защто в планината е нашето истинско истинско естество и свободата на духа, близостта с нея, досега с камъните, усещането да лежите в тревата, а вятърът да гали кожата и косата са само миг от вечност, в който сте себе си”

Ако искате да сте част от това усещане, заповядайте в Хотел „Тихият кът” - Априлци. Острец 

Apriltsi is a town.

But what matters is that Аpriltsi is a piece of heaven situated in a large valley of Stara Planina at the foothills of the highest peaks of the Balkan mountain - Botev Peak and Maragidik. In the large valley the panoramic views is surrounded by the Northern Djendem, the peak of Triglav and the highest peak Botev (2376 m), near the unique picturesque peak Maragidik. The foothills of  Stara Planina are surrounded by forest slopes, picturesque hills, lush meadows, lined by the lovely curves of rivers Ostreshka, Vidimska and Zla reka.This landscape provides cool summer nights, mild and sunny winter and fresh mountain air.
Nature is the greatest charm of Apriltsi. In Apriltsi you can find something for everyone for the serious hikers - the challenge of the Botev, Maragidik Triglav, for adventurers - North Djendem and the Vidima waterfall, for the fishermen - the rivers Ostreshkata and Vidimska, for hunters valuable trophies, for contemplators - magnificent mountain view and the retained species the alpine rose in the Balkan Park, for bikers still unseen steep terrain.

Apriltsi is a town created by the merger of four large villages that are now its quarters: Novo Selo, Zla reka, Vidima and Ostrets. Since 1976 and the town is named Apriltsi in the honor of the heroic events during the April uprising.

Our Family hotel "Tihiat kat" is located in Ostrets, 700 m from the center.

"If human thoughts, feelings and desires gravitate towards certain centers such as towns and villages, they form a background in which the individual is immersed. This background is not always prosperous to us. Sometimes we need to get out of it, and to be in a direct contact with the nature to spiritualize, renew, to draw inspiration and strength to work. In fact in the mountain is our true identity and unconstraint freedom of spirit, reaching the nature and the touch to the stones, lying in the grass where the wind caresses your skin and hair are only a moment of eternity in which you feel yourself "

4.12.12 г.

Домът е там, където е сърцето.



Домът е там, където е сърцето.

Събуждам се, събота е. Все още е утро, не е нито твърде рано, нито твърде късно. Има роса, слънчевите лъчи си проправят път през дърветата, галят лицето ми, навън е толкова ясно и тъй чисто, че думите ми не стигат, за да опиша състоянието си на покой, то е в мен и носи усещане за непроменимост. Денят обещава много, но най вече тишина и простор, които да нахлуят в съзнанието ми и да го изпълнят с въздух и копнеж да гледам и да лежа в тревата под пухкавите облаци, сини, като синьото на плувен басейн.  Априлци носи аромат на сини сливи и домашни сладки, на жълтата глазура на баба, на двора с доматите, на сухите чушки, нанизани на гердан, допряни до стената, на шарените прани престилки и черги, на прашния таван, на моите игри и детски смях. На високото е мястото, там на една ръка от планината, както местните наричат махалaта  „Бранището” е хотел „Тихият кът”,  до който всяко лято се качвах с малките си детски крачки от центъра на Острец.  Гледам напред и не мога да се наситя, планината е лоно, което е побрало най – невероятните цветове, в които очите ми плуват, изпълва ме с мир и радост и на сърцето му е топло. Мога да извикам и ехото ще върне думите ми, мога да мълча и да чувам мислите си, защото там мястото е магическо, непресторено, единствено. Там където Марагидик и Ботев остават във вечната прегръдка пред взора ми .. там, където гредите на старата къща помнят съдбите на дедите ни, там е мястото, в което ще се връщам и ще преоткривам в тоновете на всеки нов сезон.

Хотел „Тихият кът Априлци. Острец  

Домът е всяко място, в което пожелаеш да оставиш сърцето си.
Бъдете част от нас.

Home is where the heart is.

I wake up Saturday morning, neither too early nor too late, but it still in the morning. There is dew, the sunshine rays are on their way through the trees, caressing my face, the day is so clear and so pure that my words are not enough to describe the state of my mind, it is inside me and brings a sense of immutability. The day promises a lot, but mostly silence and space to invade my mind and to comply with the air and my desire to look and to lie in the grass under the fluffy clouds, which are that blue, like the blue of a swimming pool. Apriltsi has the scent of plums and homemade sweets, the yellow glaze cake of my granny, the garden full of homegrown tomatoes, dried peppers, strung on a necklace, along the walls, the colorful aprons and washed rugs, the attic full of toys, games and children laughter.
Over there is the place, so close to the nature, the so called place in the resident people "Branishte" a quiet hotel "Tihiat kat" to that place I was going every summer with the small children steps from the center of Ostrets. I am always looking ahead and I can not get enough, the mountain is bosom, which accommodates the most fabulous colors in which my eyes swim down, inflates me with peace and joy, and my heart feels the glow. I could yell and the echo will return my words, I could be silent and hear my thoughts, because this is a magical place, unfeigned and unique. Over there in the mountain the peaks remain in their eternal embrace – they are Maragidic and Botev, they are always in my mind .. over there are my roots and even the wood of the old house remember the fate of my ancestors, there is the place where I will go back and reveal the tones of every season.

Hotel "Tihiat kat" Apriltsi. Ostrets

And  .. the home is every place where you want to leave your heart.
Be part of us