Чувството се ражда от емоцията, а емоцията от свободата да бъдем тези, които наистина сме.
Eдва когато открием кои сме, можем да усетим живота в неговото многообразие, като радост, болка, състрадание и любов, защото чувството, това си ти.
Eдва когато открием кои сме, можем да усетим живота в неговото многообразие, като радост, болка, състрадание и любов, защото чувството, това си ти.
Стигнали сме дотам, че земята е пълна с хора, които са стигнали до момента, в който имат всички предпоставки да са щастливи, а не са?
И понеже привидно няма причина за това им състояние, те решават да потискат чувството, докато могат, отлагат себе си във времето, привидно добри и привидно щастливи, тези хора не живеят своето "тук и сега", въпреки че ужасно много им се иска.
На практика това най-често води до, пиене до забрава, влюбване до умопомрачение, работа до откат, обикаляне на света за разнообразие, притежания, накратко допаминови екстази, които не водят до нищо и никой. И, изведнъж си отново back to reality, но и на милиметър не си мръднал от това, което си бил.
Да, вярно е, ще си постигнал само едно, ше имаш още повече опит, но какво от това?
Да, вярно е, ще си постигнал само едно, ше имаш още повече опит, но какво от това?
Нищо в теб не се променя с опита, освен думата "вече знам".
Опитът има смисъл само тогава, когато живееш живота си и го чувстваш с всичките си сетива, когато осъзнаваш случващото се и надграждаш своето истинско аз.
Дебелите книги и ти сте различни светове, ти не си другите, а себе си, независимо от това какво имаш, добра работа, кола, връзка, разнообразие, приятели, абе всичко, което уж искаш etc., тогава дори може и да затъваш още повече в морето си от неразбиране, oh shit, защо пак не се получава, тоест независимо дали всичко ти е наред, или нищо не ти е наред, ти все може да не си ok със себе си.
Затова, колкото повече чупиш границата между "ти" и ти, толкова повече ще намираш себе си в свободата и ще си позволиш да видиш дълбоко в себе си, да откриеш онова, което дълго си потискал, за да може да бъдеш приеман от другите, защото смисълът не е някой да те разбере и приеме, а ти да осъзнаеш какво искаш, за да може да си такъв какъвто си, а който може да обича, той обича отвъд човека и собствените си желания, отвъд себе си.
Допуснете да чувствате всичко, без страх от болката и самотата, защото вие сте безкрайната вселена, а това е чувство, нищо повече.
Няма коментари:
Публикуване на коментар