17.02.16 г.

Има нещо толкова общо между две жени-съперници за сърцето на един мъж, разбира се освен липсата на common sense, другото общо е, че и двете искат "нещо", което нямат, а може би и никога няма да имат. Трагикомедия по Сири Хуствет, като в заветната "Какво обичах". Та, дам, но ако и вие сте part of троен ъгЪл, въпросното нещо явно е тресло и Вас. Доста е просто обаче всичко all you need is love, true, ала веригата между двамата отдавна се е прекъснала и е излязла от коловоза на релсите. Та дам. Миг на мълчаните, миг на самота, плач, кавга, пак и пак. От този миг, там някога си, та чак до тук и  сега, както и преди много е текло и пак ще тече. The desire - или мъжът на желанието ще се свързва с "нещото беше". Този събирателн образ, който в началото е бил техен неопределен "някой"  - образ на техните мечти, а и както Мис АделА би казала "somone like you" ужасно много се е провалил и тотално е заорал в калта, всички са в дълбокият shit, няма сухи и невинни. Макар и отдавна той да се  е превърнал в безличното "никой", то още тресе. Важното е, че той е "никой" и за себе си.

Момент, неброимото определително "никой" е важна фигура, която често се среща по повърхността на тъпото безразличие, разпознаваема е и сред шумни компании, гърлено се смее и демострира статус, привидно задоволен, че все има "някой и нещо", към което да потегли.

И като всяка комедия, която се базира на трагедия, и тук въпросният някой отдавна е никой, от момента, в който собственото му безсилие, слабост и прилика с мършата го е довело до вас двете, а причината е ясна, той просто никога не е знаел какво иска и надали ще намери каквото търси, защото, като накъсана нишка се опитва да се вплете в кълбото, но винаги ще е, я друг цвят, я друга материя.


И въпреки всикчо, ние сме само поредните СКъперници за любов?

# курвисбогом

# нямавечеджиповеджетове