22.02.16 г.

Независмо дали си фалшив, или се самозаблуждаваш, и в двата случая ти си този, който трябва да излезе от тресавището и то сам. И ако в първия случай, знаеш, че вероятно ти личи, и затова се напъваш до пръсване да показваш колко си cool, във втория случай, затъването е безвъзвратно, не спирайки да вървиш обратно на това, коетo си, мислейки си, че така нещата ще се подобрят.

Другата паралелна реалност, винаги е до теб, гледа да те от отсрещния бряг, намига ти, а ти се пулиш, и тогава в миг си казваш как да не й се отдадеш, тук малинка, там къпинка, няма какво да се замисляш над себе си, ще си далеч, ще станеш бохем, ще идеш на село с леля, ще основеш обществото на смелите сламени човеци, вярно е, не са само мечти ...

Истина няма, миш-ма6-а в главата ти ще си е все там, както и поляната с най-хубавите горски ягоди, но никое от двете не си ти, ти си това, което чувстваш.