25.03.13 г.

Йогийски чай

За тази публикация искаме най - много да благодарим на Галя Иванова, наша много добра приятелка, пълна с идеи и винаги готова да ни сподели нещо ново, а ние чрез нея на вас .. 

И така, ако искате ли да сте винаги в добро настроение ... без настинки и грип. И да ти е топло на ръцете и на краката? за всичко това... Пийте редовно чай от джинд­жифил, канела, кардамон и карамфил. Така нар. йогийски чай. Той разпалва агни (огъня вътре в нас, нашата енергия) и по този на­чин лекува.

РЕЦЕПТА ЗА 3 ЧАЕНИ ЧАШИ

Как се приготвя:

1. Смеси 2 ч. л. настърган пресен джинджифил, 4 зърна кардамон, 8 „гвоздейчета" карамфил, 1 пръчка (или едно пакетче) канела и 8 ч. ч. вода.

2. Течността трябва да изври наполовина. 3. След като изстине, добави към нея 30 мл охладено прясно мляко.

ТАЛАНТИТЕ НА...

...джинджифила : действа възбуждащо, неутрализира натрупалите се в организма токсини и стимулира хра­носмилането, резорбцията и усвояването на хранителните вещества. Джинджи­филът подпомага очистването на червата и активира перисталтиката. Облек­чавайки протичането на застоялата в тялото енергия, джинджифилът стиму­лира кръвообращението и тушира различ­ни болки.

Най-много помага при възпалено гърло и синузити. ...канелата Тя е стимулант с антисептич­ни и тонизиращи свойства. Притежава съ­що и силно антитоксично действие, укреп­ва тъканите и повишава енергията в тях. Освен това действа и болкоуспокояващо.
Най-много помага при настинка. ...кардамона Възбужда и освежава, „разпал­ва огъня" на храносмилането, освежава ума и стимулира сърцето.

Най-много помага при тежест в стомаха. ...карамфила Той е естествено обезболява­що средство, облекчава кашлицата и разт­варя натрупалата се бронхиална секреция. Много е ефикасен срещу запушен нос. Най-много помага при хрема.

Никой не е по-силен от слабостите си



И защoто, ние обичаме Чудомир, нека в негова чест днес, с усмивка и преклонение да се докоснем до мъдрия духовен свят на големия Чудомир, станал част от света ни на 25-ти март 1890г.: 

„Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.“;
 „Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.“;
„Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.“;
„Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.“;
 „Щом пълзиш като червей, не се сърди, че са те настъпили.“;
„Даже и най-скъпият часовник има само 60 минути в час.“;
 „Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.“;
„Той повишава гласа си, вместо да засили доводите си.“;
„Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем.“;
„Дорде открият таланта, заприлича на кранта.“;
„Никой не е по-силен от слабостите си.“;
„Първата и най-лошата от всички измами е самоизмамата.“;
„Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.“;
„Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.“;
„Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.“;
„Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците - повече от зайците и рибарите - повече от рибите.“;
 „Хуморът ни откъсва от дребното, от всекидневното, позволява ни, като се надсмиваме над себе си, да се взрем по-дълбоко в себе си.“




Гр. Априлци, кв. Острец, Семеен хотел "Тихият кът". Apriltsi, Ostrec, Family Hotel Tihiat kat.

24.03.13 г.

Връх Острец


С настоящата поредица от публикации ще се опитаме да ви разкажем малко повече за местности, махали и места в Априлци, на които голяма част от вас са били, а други може би предстои да видите. 
Началото поставяме с връх Острец, познат още като „Седлото” поради естествения си облик. Върхът е разполежен в кв. Острец и е специално място за нас.Достъпът до него е възможен по няколко начина, като всичките са от кв. Острец : 

1. През вилната зона на кв. Острец;
2. През махала "Боголонта" - покрай язовира "Качката";
3. През махала "Златевци", разположена в непосредсвена близост до махала "Боголонта";
3. През махала "Боевци" и махала "Мядна";

Направените археологически разкопки на връх Острец съчетани с легенди и предания създават една харизматична и магична притегателна сила към него.
Тези археологически разкопки датират най-ранните заселвания за района на село Острец, именно на върха, от началото на III в.пр.Хр. Едва ли сте очаквали, но тези  разкопки откриват следи от тракийска крепост, датирана преди новата ера и римски градеж от времето на Римската империя. Поради характера на местността и надморската височина от 1000 метра е можело да се обособят северозападната част на върха (наричана Кале) и югозападна. Именно в частта Калето е открита тракийската крепост, зидът на която е бил с дебелина близо 3 м с дълго протежение на крепостната стена, от които се стига до вход в самата крепост, който води до Соколов връх(Скалите на върха). Входът на Калето е бил във формата на отвор, изграден с камъни и стъпала, които водели на доста голяма дълбочина под земята. На самия връх винаги е имало вода, както и до наши дни там има изворна вода. В близост до входа на Калето са намерени очертани следи от предполагаема правоъгълна кула с височина от 65 до 100м. Под зидовете на кулата и около нея са открити следи от огнище, в което се предполага, че са извършени ритуални погребения чрез изгаряне, което от своя страна дава основание да се смята, че са били извършвани и жертвопринушения. Намерените останки от обгорели човешки кости,  човешки зъби и животински кости навеждат на мисълта, че тук е имало клада. Открити са фрагменти от керамични съдове с орнаментирани кръстове, като начинът на изпичане дава основание археолозите да ги датират като тракийски тип. Обобщеният извод, направен въз основа на открития и проучен материал е, че районът е обитаван от тракийски скотовъдни племена, които първоначално използвали крепостта като място за убежище, като може да се предполага, че в културно отношение са се намирали на доста голяма висота, защото са познавали грънчарското колело, умеели са да използват металите и да строят укрепления. В  началото на III в.пр.Хр. крепостта е унищожена, по всяка вероятност при нападението на преминалите през Русалийския проход келти и отново възстановена през IV-V в. сл.Хр. като наблюдателен пункт, който бил използван от римляните за охрана на прохода.
В годините на турско робство, пък едно предание разказва, че когато турците превземали България много хора се скрили в Калето. Веднъж обаче заловили две моми, които били излязли в околността на Калето и след като ги измъчвали, за да признаят къде се крият, те не издържали и показали изворите на чешмата, а турците пресекли водата, именно жаждата заставила скритите българи да излязат и да се предадат, но водата която е текла тогава тече и сега .. В детайли това, което е разкрито е оскъдно, по този път са минали доста каменари иманяри и разкопките и намерените находки са малко.

Но изгревите и залезите от върха, ще ви накарат да занеемете и днес ...

5.03.13 г.

Едно късче живот .

Какво значи едно късче живот ? Какво е усещането на последния топъл дъх, преди смъртта ? 

"Аз не живея: аз горя. Непримирими в гърдите ми се борят две души" - П. Яворов ..

От деня, в който Пламен Горанов от Варна се самозапали не спирам да си задавам въпроса, какво е животът,  в който си никой, а в знак на протест се самозапалваш - смелост ли е това ? 
Агонията на последните му дни е била нечовешка и няма кауза, заради която тази жертва да си заслужава.
И не мисля, че това е смелост, а страх, стрхът да си жив, защото живееш живот, в който не можеш да намериш себе си. Трагедията на едно поколение, което търси своята идентичност, своето място и това, което да остави след себе си, което търси как да продължи .. без химери и хоризонт, без бряг. С непримиримостта. С Протеста. В Безумието.??
Отговорът не е в смъртта, а в живота. Не мога да осъзная какво кара човек да се докосне до болката по този толкова страшен начин и на тази цена. 
Смъртта на Пламен трогна и докосна душите на много хора, докосна и мен. На всичките снимки на Пламен, виждах очите, които трябваше да останат в света на живите и никога няма да знам, защо си отиде ... той ни остави Очите си, в които е побран неговият свят и това, което отнесе след себе си. ..
За съжаление смъртта не носи послания и в нея не можем да намерим смисъл, тя носи тъга и траур, който утре ще бъде минало, а политиката мандат без перспектива .. 

Ще споделя прощалното писмо на Габриел Гарсия Маркес, в което всяко късче живот ИМА смисъл и се надявам да намерите себе си и да не се оставяте да изгубите вярата, смелостта и да се борите за живота, в който искате да присъствате. 
 Маркес се оттегля от публичния живот и умира от рак на лимфните възли. Онова, което остави след себе си са купищата велики книги, които ни научиха колко силна може да е любовта и колко жалък може да бъде животът... и едно прощално писмо. Ето го.
„Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук. Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават. Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед! Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си. Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им... Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта. На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги. Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане. Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш. Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя. Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.
Покажи на приятелите си какво означават за теб.“

28.02.13 г.

ЧЕРВЕНО БЯЛАТА НИШКА НА ЗДРАВЕТО.




Тя идва и носи обещания. Изпълва въздуха с магия. И отново е 1 март. Няма толкова шарени дни, а на улицата с потреперващи и премръзнали длани амбулантни търговци, подават сноп червено – бели конци и ти казват със здраве.

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Традицията е свързана с древна езическа история и култ към природата. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият - нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността).  Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко, а Баба Марта се смята за тяхна сестра. Завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки е плод на многовековна традиция и се прави за здраве и дълъг живот, за плодовитост и изобилие. Каква дума само, изобилие, красива е и казва много.
Нека Баба Марта Ви донесе неограниченото изобилие от радост, богатство, благодат и щедрост, а както се казва в евангелието на Матея “... който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме.”

Изобилието е във вас, не само на първи март и навсякъде съществуват възможности и пътища, ако отворите сърцето си, а сега се наследете на своята плетеница, дарена ви с любов.

 
Семеен хотел „Тихият кът, Априлци. Острец. Tihiat kat. Apriltsi. Ostrec.

26.02.13 г.

за Изкуството да виждаме красивото ...

Цветове, кръгове, формА.
Много е лесно. Необходимо е само да потърсите въображението, заключено вътре във вас. Ако имате желание, няма как да не се получи.  И както на картинката - за една такава дървена пластика/пано са нужни -"n" на брой дървени кръгчета, или толкова, колкото мислите да боядисате В шарено. И ето го него, вашият шедьовър - the piece of art. Толкова .
Всеки го може, стига да поиска и да освободи мислите си, а дървеното човече, мече или нещо трето, пето и прочие - само чака своя създател  ...
Важното е да усещате, че създавате нещо красиво, но и да "имате" очите да го видите.
and remember : you don`t need eyes, you need vision...

По всяко време на годината може да творите заедно с нас в семеен "Тихият кът" Априлци, Острец, очакваме ви. Ето я и нашата дървена глава :



"Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Нещо, до което ръката  се е докоснала такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях."  

Рей Бредбъри "451 градуса по Фаренхайт"  

24.02.13 г.

WoodKid - дървеното дето на Франция.

Зад името Woodkid стои Yoann Lemoine, роден е на 16 май 1983 и е французин, занимава се в продуциране на видеоклипове, графичен дизайн и музика. Със сценичното си име Woodkid
(дървено дете) става популярен, а иначе завършва с отличие анимация и илюстрация. Работил е с имена като Люк Бесон и София Копола. През 2012, Lemoine получава престижната награда  за най – добър видео директор на годината в Лос Анжелис на наградите -MVPA и е номиниран в 6 раздела на MTV Video Music awards  за клиповете на Lana Del Rey, Drake и Rihanna 

През февруари  2013 в две интервюта за френски списания разкрива хомосексуалната си ориентация. Woodkid пуска Iron EP(Еxtended Play) на 28 Март 2011, като за видеото си сътрудничи с английския модел Агнес Дейн. Песента е включена в трейлъра за Assassin's Creed: Revelations  и във филмът Хичкок, както и във филма "Джанго без окови”. Woodkid e участвал в създаването на клипа на Lana del Rey Born to die.
Френската марка Dior за есенно – зимната си колекция за 2013 взаимстава името "A Soldier On My Own" ( Един войник сам за себе си) от лирикса на песента "Iron" на Woodkid, а самата песен е използвана, като саундтрак в ревюто. През 2013 очакваме и нов албум от Woodkid.


Сингълът "Run Boy Run" на Woodkid е номиниран за най – добро видео за 2013 на Grammy Awards. Видеото е режисирано от  Wookid. 

 Run Boy Run! This world is not made for you. Run Boy Run! They’re trying to catch you. Run Boy Run! Running is a victory. Run Boy Run! Beauty lays behind the hills

Run Boy Run! The sun will be guiding you. Run Boy Run! They’re dying to stop you. Run Boy Run! This race is a prophecy. Run Boy Run! Break out from society


 Априлци,. Острец. Семеен хотел "Тихият кът". Apriltsi. Ostrec. Tihiat kat.

Изгубената зима и хармонията, там горе !



„Изгубената зима” е филм за българските планини и природа, с много добър фриирайд - фриистайл ски и сноуборд, сниман е в периода януари – април на миналата година, в който любителите на снежните удоволствия намериха своята изгубена зима. Необичайните места за каране са далеч от известните зимни курорти, а кадрите са от места, на които с малко желание можеш да направиш много добри карания сред забравени хижи, малки влекчета и добри склонове.
„Изгубената зима” има история, има и пътуване, което може да съприживееш и споделиш, ако обичаш природата и планината, затова радва на всички възможни нива. Както са написали и авторите на проекта във фейсбук страницата си - „Lost winter” е филмов проект, посветен на зимната планина и на всички хора, които намират хармонията, там горе.
„Изгубената зима” се превърна в събитие, защото носи свобода, защото истината в него е видима за всички, а адреналинът и страхът сред могъществото на планината са най - естествените човешки състояния. Това, че филмът предизвика такъв интерес означава, че има много хора, за които хармонията там горе, не е само дума, а неизменна част от тях и все по – силно изразена в  желанието да тръгнат по своя път нагоре ....

Филмът е сниман в българските планини и една от тях е Стара планина – х. Плевен, пътя за която минава и през Априлци.


Парчето от трейлъра принадлежи на българите от Mental Architects. Казва се We Shall Make Each Other : ето го и него :

Забравих да споделя, но саундтрака е доста силен и въздействащ или поне на мен, а за слвдващото каране, ще е в ушите ми .. ето го тук :

Soundtrack from the Lost Winter :

 Sad Robot - PORNOPHONIQUE - jamendo.com/en/track/81740/sad-robot
 Morning Thought -  DALE EARNHARDT JR. JR. - daleearnhardtjrjr.com/
 OllyW - soundcloud.com/ollyw/song-1
 A Dream I Didn't Have - FATHER SLEEP - freemusicarchive.org/music/Father_Sleep
 Hidden Blues - PITX - ccmixter.org/files/Pitx/27007
 Caroline - TENPENNY JOKE - myspace.com/tenpennyjoke
 Trap Star - C.PRO - gettyimages.com/music/download-songs/412983
 Worth Everything Ever Wished For - THE END OF THE OCEAN - vimeo.com/musicstore/track/155288
 Johny's - 1000 MODS - 1000mods.bandcamp.com
 The Keeper (Banks Remix) ft. Andreya Triana - BONOBO - soundcloud.com/banks_music/bonobo-the-keeper-banks-remix
 The End Of The Winter - REMOTE - vimeo.com/musicstore/track/34166
 Over the River and Through the River - FATHER SLEEP - freemusicarchive.org/music/Father_Sleep
  Ghost6 (feat. Chicco Dorro) - DATEMONTHYEAR - gettyimages.com/music/download-songs/164677
 Dick and Jane - SIDNEY YORK - sidneyyork.com/

Целият филм тук : http://vimeo.com/57320725

Априлци.Острец. Семеен хотел Тихият кът. Apriltsi. Ostrec. Tihiat kat.

Fat Freddy`s Drop

Групата, която днес ще ви представим се казва Fat Freddy`s Drop от Нова Зеландия. 7  човека, които определят себе си като Soul monsters,  a стилът им  често е определян като смесица между дъб, реге, соул, джаз, ритъм & блус и техно. Fat Freddy`s Drop са доста известни с импровизациите, а както и сами казват "Live performance is the most natural state for music," свирят по клубове и фестивали, а издадените им стидийни песни са рафинирани и изчестени след дългогодишното им представяне на сцена или по турнета в чужбина.
Fat Freddy`s Dub - Ямайски дъб и душата  на соул музиката от Мемфис. 


 
Eдва през 2003 г., групата получава международно признание, със сингъла "Midnight Marauders", издаден впоследствие от германски лейбъл. Първият им студиен албум „Based on a True Story  е на първо място по праджи в Нова Зеландия за 2005 г., като това е и най – продаваият албум за всички времена на Нова Зеландия. Оттогава групата прави ежегодно Европейско турне.
Все още не са били в България и няма очаквана дата на официалната им страница, но да се надяваме, че в обозримото бъдеще и това ще се случи ..

Под песента, която ще споделя в блога е написано, these guys just molested my ears, което в превод е просто тези момчета се задяват с моите уши, вижте как биха подействали и на вас и доколко molest your senses .. в кратките 18 минути на това парче .

Априлци. Острец. Семеен хотел "Тихият кът". Apriltsi. Ostrec. Tihiat kat.

Париж щата TeXaS

Филмовата музика е не по - малко вълнуваща, защото тогава образите оживяват и оставят трайна следа. Филмът, който ви препоръчвам е с прекрасна музика, а краткото ревю, ще даде основни насоки дали това е вашият филм.



Париж, щата Тексас е филм, режисиран от Вим Вендерс, в който музиката и мълчанието разкриват тайните на два живота и показват детските мечти. Филм за страданието и катарзиса след него. Филм за неподозираните страни на истината. За живота, като пътуване към нас самите и към другия.
..
За перспективата, когато сме близо, а не се виждаме и за невъзможността ни да намерим пътя и да се приближим един към друг,  защото да се завърнеш в нечии живот е по-трудно, отколкото да излезеш.
Филм на контрастите, в който не правим избор, а се оставяме на случайността, в който се отдалечаваме бавно от желанията си, а чувствата са мираж. Едновременно безкраен и близък и безспорно доста ярък. 
Музиката нахлува в теб дим и се измъква на пръсти, като призрак,  без да липсва, но те кара да я помниш дълго и да се връщаш към нея. 



Априлци, Острец Семеен хотел Тихият кът . Apriltsi, Ostrec. Tihiat kat.

23.02.13 г.

Защото музиката има значение






И това не е случайно изречение. А носи заряд. Jazz FM го промотира като запазена марка, защото музиката носи послания и смисъл. Музиката е безкраен свят, в който може да се загубиш, да потъваш, да плачеш, да избухваш, да търсиш и намираш. Пътуване във врeмето и пространството, в теб и извън теб.

Тя, Музиката те определя и знаеш кой си в нея. Не случайно, някои хора си правят специална селекция за всяко свое пътуване, а после звуците ги връщат там, където са били. Ако вие имате такава за Априлци, ще се радваме да ни я споделите, ако нямате, дано ви вдъхновим за такава.
В този блог  ще намерим място за   кратко ревю на изпълнител или група с история и линкове към песни.

Ние от Семеен Хотел „Тихият кът” вярваме, че ти, който ни четеш, ще намериш интересни неща, в които да откриеш себе си и вибрациите в звуК ще накарат душата ти да лети.

За тази седмица стартираме с „Bat for lashes” – буквално преведено артистичният псевдоним на Наташа Кан е Прилеп за мигли. Родена на 25 Октомври 1979 г.  в Лондон, в семейството на пакистанец и англичанка, в тинейджърските си години Наташа Кан става жертва на расизъм, заради произхода си. Често тя споделя, че е искала да се изгуби за света и бяга от училище, което става причина да бъде изключена. И както често се случва, бунтарите успяват, защото вярват в мечтите си, ей така напук. Именно това е периодът, в който Наташа обикаля Мексико и Америка, а след завръшането си в Англия, кандидатства в Университета в Брайтън, където е приета и  започва да се занимава с продуциране на музика и визуални инсталации. Критиците определят звученото на Bat for Lashes, като сходно на  Siouxsie Sioux, Björk, Kate Bush, Cat Power, PJ Harvey, Annie Lennox, Tori Amos and Fiona Apple.
 Bat for lashes има издадени три студийни албума, от които два са наградени с Mercury Prize.

Ето и две от нашите любими парчета на Bat for lashes :


16.02.13 г.

"вървиш по улицата, а някъде се чува лунната соната ...”


Денят, в който се прощаваме с хората, които обичаме, сякаш не съществува и никой не иска да вярва, че сърцето няма да издържи и животът ще спре. Този ден, който е едновременно близо и далеч, който е в мислите и в реалността, в нас и извън нас, заради страха да не се докоснем никога до него.Днес болестта надделя над живота и отне от нас един голям човек, защото днес завинаги си отиде Тодор Колев.

Днес плаче тишината.

Тодор Колев успя да въплъти в образа си хумора и сатирата, артистът, който изпя фрази, които днес хиляди хора повтаряха и трептяха във въздуха, фрази, които ще останат във времето и ще носят вечното му присъствието, еднакво болезнени и истински, фалшиви и реални, част от нас в моментите, когато се присмиваме над живота и тогава, когато се смеем над нас самите, а мислим, че животът е на другите.

Днес изгледах много клипове с него, неизменно с цигулката на рамо, с едната ръка в джоба и с тази неговата натрапчива сериозност в погледа и характерните торбички под очите и сякаш ни казваше, хора опомнете се, погледнете къде стъпвате и какво искате ...а може просто така да ми се е сторило, но при всяко положение,  във всичките си песни и роли,  той играеше себе си, защото Той беше този, който искаше да Е и носеше промяната с посланията и смисъла в тях. Защото зад смеха е гротеската, а зад града – селото, в изповедта на една душа .. и онази Америка, която гоним  или нас ни гони.

А думите от песните му още изпълват слуха, мислите и емоциите ми ..
Смъртта  е само дума, после остава мълчанието и самотата, остава да потъваме и да се питаме как сме живели и какво е останало след нас - пепел или дим ..

Тодор Колев е и ще пребъде във времето. Поклон пред паметта му.  
Този пост е за много хора, които го носят в сърцето си, иска ми се да сложа някоя песен под поста, но изборът е труден, много са хубавите, но  ще е някоя с изпълнение live, защото импровизацията и танца си остават негова емблема.
Единственото, което сега си мисля е защо не бях на този Live, защото той няма да се върне. ..
Затова не пропускайте безценните мигове да изтекат през пръстите ви, те никога не се връщат .. & StOP.
Много харесвам този фрагмент от песента Самотния човек :

„самотният човек на масата лови мухите и ги пуска, а ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите, или драскотина в паметта ви...той може пепел да яде, но няма да се моли...самотният човек в тълпата се изгубва, изведнъж, като мънисто."

P.S. Завършвам с фраза от Тодор Колев, отново и отново .. “To all my lovely friends : Парите са тор, от която израстват красиви цветя.


26.01.13 г.

„тогава”

Всяко начало е трудно, носи усещане за съдбовност и наслагване на очакване с вероятности и възможности, които трябва да превърнем в избор, които могат да се окажат в един следващ момент недостижими, а ти малък и плах. Exit-Ът е с безброй посоки и само ако освободиш  сърцето си можеш да намериш себе си и да поемеш в своята си посока. 
Аз вярвам, че ако се върна назад в мислите си, ще открия времето, в което е скрита безгрижността, мисля, че тя е във всеки един, стига да я поиска и да се освободи, понякога и от самия себе си... Та, такова беше моето детство, доколкото си го спомням. Безгрижно и волно. Спомените и разказите са му придали допълнителна херметическа имагинерност, в която са затворени нецялостни и незавършени картини, но то пак си остава едновременно необяснимо и недостижимо, мое и истинско. 

Връщам се назад във времето и се опитвам да погледна с онзи интерес „тогава”, да виждам както преди и да остана поне за малко в моя пристан, изпълнен с тишина и покой. Спомням си ярко хълмовете през есента и тунелите от зелени дървета през пролетта, и дългата осова линия в мъглата.  Всичко се сменеше и променяше с времето. Всеки петък пътувах за Априлци и пред смаяния ми любопитен поглед се сменяха картините и годините. Всеки петък. Неделята беше денят на връщането. Тогава разговорите ми се струваха монотонни и бяха като шум, който не проумявах, защото не разбирах смисъла им и за мен нямаха съдържание. Разговорите, в които аз не присъствах. Бях само очи, жадни да запомнят всичко от пейзажа, а думите бяха далеч. Очи, в които се оглеждаха мислите ми, които оставаха несподелени и неизказани и в които измислиците ми рисуваха безкрайни светове. Искам да се върна, искам да бъда "там и тогава", но времето е заличило дирите. Какво  виждат детските очи, което аз не мога, какво "мислят" техните очи. Виждам през онези очи забравеното и недокоснатото в мен. Своеобразно връщане и телепортация в детството, което е в нас и само трябва да извикаме, защото там е светът, в който никога няма да се страхуваме, светът, в който можеш да искаш всичко и докрай без да срещаш граници и лимит, без да те гони времето и ти да бягаш от него.

Движа се по невидима ос, задържам се и затварям очи, опитвам се да си представя, че мога да се задържа, накланям се и не падам, а потъвам в онзи отминал свят, в който не беше нужно да обяснявам на никого нищо, в който можех да тичам, без да знам защо, без да се питам дали се уморявам и дали го мога, без да чувствам скука, носталгия, липса и глад.


Събирах сено и лъчи през юни, обичах да тичам и да усещам парещите лъчи в досег с петите ми, да се простра под следобедното слънце или да вървя боса в топлите вади, образуващи се след дъжд между тротоара и асфалта на селския паваж. 

Магия, която винаги ще нося близо до сърцето си. 



Свободата „тогава”, която и досега нося в мен е изход от умората на мислите, на времето, на дните, на хората,  свобода, с която искам да поемам към всеки нов път и посока. ...

"Истинската радост не идва от спокойствие, богатство или похвала, а от вършенето на нещо, което си заслужава!"

Пиер Конeле