10.12.12 г.

Майстор Веньо

Майстор Веньо живее в Острец, срещу Тихият кът, само, че на един от отсрещните баири, къщата му се намира във вилната зона на половин километър от центъра на квартала. Направил е малък дюкян, пълен с разни арт неща, към който ни упътва указателна табела          „ Майстор Веньо”. В него е побрал сувенири, картини, статуетки и трябва да се посети, за да се усети духът на майстора, артикулите са от 2 до 2000 лева, както сам казва майстор Веньо.
Дюкянът е в двора на къщата, той ни кани да влезем и ние поемаме напред, наредил си е оцветени във всички цветове на дъгата дървета, виждат се само шарените кръгчета и тези дърва не горят, те там си оставят светлата шарка и носят духа на твореца. Отиваме в ателието на Веньо, както той казва, „бардака”,  в най – хубавият смисъл на тази дума, тя го описва и затваря, а домакинът е много гостоприемен и иска всичко да ни покаже и някак се радва, че ни вижда. В ателието има  много неща, а когато има и кой да разказва, можеш да научиш и да купиш. Разказа ни, че прави образа Левски, ама много го е яд, че не може да му хване характера, не чертите, не настроението, а характера, така могат да се изразяват само хора, които мислят със сърцето, които влизат в детайлите и ги търсят. Той прави основно статуи от олово, а то иска много „пипане” както се чува по – нататък. Направил е водно конче с големи крила, кучетата на Еконт експрес, има и молитвен храм и ключ за Априлци е направил, но някак си никой не е взел решението от общината да ги поиска . Но бъдещето ще покаже може да се намерят  време и ентусиазъм и най – вече някой да плати. За да изработи статуетките, всичко първо се прави от восък, отлива се  в калъпи, а пък калъпите се моделират от пластелин, отливат се и така, а печенето е ей там в кьошето както сам ни показва и гледа в ъгъла пълното с дърва огнище. Питам го дали ги излага, как продава изкуството си, а той най – обикновено ми казва, ами не, не, пак питам, е как ги продаваш, ами не продавам… Събира и капачки и както сам ни каза, аз всичко правя от капачки.
Майстор Веньо е завършил физика, но никога не е работил по специалността, иначе е от Русе. В Априлци е от дете, питам го как е решил да дойде тук, а той казва, ами реших само за една минута, дошъл на 4. февруари, с работните дрехи, без нито един лев, без цигари, в студа, а в къщата имало само ракия и компоти, както си каза "майката си трака", само 4 дни го мислил и на петият ден с 50 ръчно направени мартеници си купил един стек Арда и хляб и така се решил, видял, че може и така да се живее, направил магазина, ателието, а малко по малко и всичко друго и вече не се връща в Русе.

Майстор Веньо ми подари една гривничка с икони и макар, че аз такива не нося цяла неделя тази  ми беше на ръката, защото винаги е приятно да си идеш с нещо за спомен..

 "Няма особено значение откъде ще тръгнеш, важно е да знаеш накъде отиваш."

Хотел "Тихият кът". Априлци. Острец.