4.12.12 г.

Домът е там, където е сърцето.



Домът е там, където е сърцето.

Събуждам се, събота е. Все още е утро, не е нито твърде рано, нито твърде късно. Има роса, слънчевите лъчи си проправят път през дърветата, галят лицето ми, навън е толкова ясно и тъй чисто, че думите ми не стигат, за да опиша състоянието си на покой, то е в мен и носи усещане за непроменимост. Денят обещава много, но най вече тишина и простор, които да нахлуят в съзнанието ми и да го изпълнят с въздух и копнеж да гледам и да лежа в тревата под пухкавите облаци, сини, като синьото на плувен басейн.  Априлци носи аромат на сини сливи и домашни сладки, на жълтата глазура на баба, на двора с доматите, на сухите чушки, нанизани на гердан, допряни до стената, на шарените прани престилки и черги, на прашния таван, на моите игри и детски смях. На високото е мястото, там на една ръка от планината, както местните наричат махалaта  „Бранището” е хотел „Тихият кът”,  до който всяко лято се качвах с малките си детски крачки от центъра на Острец.  Гледам напред и не мога да се наситя, планината е лоно, което е побрало най – невероятните цветове, в които очите ми плуват, изпълва ме с мир и радост и на сърцето му е топло. Мога да извикам и ехото ще върне думите ми, мога да мълча и да чувам мислите си, защото там мястото е магическо, непресторено, единствено. Там където Марагидик и Ботев остават във вечната прегръдка пред взора ми .. там, където гредите на старата къща помнят съдбите на дедите ни, там е мястото, в което ще се връщам и ще преоткривам в тоновете на всеки нов сезон.

Хотел „Тихият кът Априлци. Острец  

Домът е всяко място, в което пожелаеш да оставиш сърцето си.
Бъдете част от нас.

Home is where the heart is.

I wake up Saturday morning, neither too early nor too late, but it still in the morning. There is dew, the sunshine rays are on their way through the trees, caressing my face, the day is so clear and so pure that my words are not enough to describe the state of my mind, it is inside me and brings a sense of immutability. The day promises a lot, but mostly silence and space to invade my mind and to comply with the air and my desire to look and to lie in the grass under the fluffy clouds, which are that blue, like the blue of a swimming pool. Apriltsi has the scent of plums and homemade sweets, the yellow glaze cake of my granny, the garden full of homegrown tomatoes, dried peppers, strung on a necklace, along the walls, the colorful aprons and washed rugs, the attic full of toys, games and children laughter.
Over there is the place, so close to the nature, the so called place in the resident people "Branishte" a quiet hotel "Tihiat kat" to that place I was going every summer with the small children steps from the center of Ostrets. I am always looking ahead and I can not get enough, the mountain is bosom, which accommodates the most fabulous colors in which my eyes swim down, inflates me with peace and joy, and my heart feels the glow. I could yell and the echo will return my words, I could be silent and hear my thoughts, because this is a magical place, unfeigned and unique. Over there in the mountain the peaks remain in their eternal embrace – they are Maragidic and Botev, they are always in my mind .. over there are my roots and even the wood of the old house remember the fate of my ancestors, there is the place where I will go back and reveal the tones of every season.

Hotel "Tihiat kat" Apriltsi. Ostrets

And  .. the home is every place where you want to leave your heart.
Be part of us