10.12.12 г.

Митака една легенда в Априлци ..



Митака, художник или планинар, или и двете, стаил тайните на времето и местата, на които е бил.
Бях чувала да го наричат чичо Митак, помня картината, която стоеше в механата на баба ми, зимен пейзаж с тъмносиня къща, сняг и пушещ комин. След години имаше доста места, на които виждах картините му, всички те говореха за него. Къщата от картините на Митака беше ту тъжна и мрачна, на фона на нощ и звезди с дим от комина, ту светла и простора, но винаги характерна и носеща усещане за изолираност в един самотен планински пейзаж. Никога не можех да я сбъркам.
 Познавах Митака, без да съм го виждала и тогава спонтанно реших, че би било интересно да се видя с този човек. Така в един неделен ден тръгнахме от „Тихият кът”, аз, баща ми и чичо Точ и отидохме да го видим до дома му, отдалечена къща, близо до гората, тайнствена, скрита сред тръни и дървета и безброй ненужни предмети, излаяха ни две огомни кучета, от тези, от които като им видиш зъбите не ти се иска да си близо до тях, мислех, че всеки момент ще си развържат синджира и ще ни нападнат, а те просто гонеха неканените гости, каквито бяхме ние. Чичо Митак, както го наричаше баща ми се появи, немощен и с болнав вид, не се зарадва на присъствието ни, но въпреки това ни покани и предложи кафе, беше отзивчив, но без престорена любезност. Ние отказахме. С общи приказки се опитахме да започнем разговор. Исках да знам кое го е провокирало да живее в Априлци. Той слабо ме чуваше и макар да повтарях, трудно можехме да се разберем какво питам, затова и отговаряше на посоки, разказа, че е дошъл да живее в Априлци преди 30 години. Бил е в планината дълги години - Мусала, Мургаш, Ботев, сега е избрал Априлци. Разказа ни за картините, цените, на които са оценени, авторските права, как е учил занаята в планината, как е започнал да учи в Академията, но прекъснал и така сам и с много труд, научил занаята. Не беше странно, разказът беше истински, нямаше претрупаности и излишности, звучеше обикновено, а говороше много за това което е той. Исках да видя картините му, но той отказа, не искаше да се занимава да ги показва, защото имал малко и определени за неговите близки. Беше уморен и ние разбрахме кога е дошъл момента, в който трябва да си тръгнем.
Направи ми впечатление това, което каза преди да тръгнем „след толкова труд и усилия, постигнах това, което исках ...и те ме оцениха, когато нищо вече не ми трябваше.. „

 "Единственото сигурно нещо е, че нищо не е сигурно."
Секст Емпирик

 "Тихият кът" Априлци. Острец.