26.04.16 г.


Останах на юмрук, със свити колене,
докато вятърът оплете моите коси,
а пръстите ми искаха да се покажат на върха,
главата ми в корона на дърво,
затвори мислите, които нежно се бунтуват,
и в клоните на спрял часовник,
обърна времето назад,
неканен минувач от миналото спря
без допир самотата,
прегърна я наужким и сля
симфонията на шума със тишината,
събудих се до теб.


Няма коментари:

Публикуване на коментар