22.04.16 г.

плаша се от снимки на усмивки, 
от които лъха гнила пустота,
плаша се от тях, които
са забравили какво е да очакваш
сбъдването на мечтите
сам на края на ръба,
плаша се, когато виждам колко сме далеч от простота на децата,
плаша се, когато искаме да бъдем сред звездите, а дори не можем да открием себе си за миг пред някой друг,
плаша се, когато сме мълва, 
плаша се, когато суетата бълва
суета ...