не си ли питал страннико,

дали е трябвало да се родиш,

дали са те обичали,

тъй както огъня обича въздуха,

или си бил една необходима стъпка,

за да се случи живот по три,

заключен в празните миражи на 4 стени
 

а днес все пак не се ли питаш,

дали ще чака "утрото"
да видиш,

да го разбереш,
или във устрема на дните,

ще се провреш и като щука,

ще чакаш ехото на миналото да се пропука
 

не се ли чудиш днес, как ще продължиш да си слепец

и как ще станеш роб на нечий чужд обет,

не се ли питаш как да спреш?
не търсиш ли, умираш с всяко следващо начало ...

 

и раждаш се накуп-напук!

 

 

 

 

Спрях да мисля.

Затворих прозорците на миналото, но не знам дали влезе настоящето, бях толкова далеч от всичко, чувствата и мислите отиваха в толкова различни и противоположни посоки, препускаха, като коне и се връщаха, като мравки. Не спирах да усещам и вкусвам от всичко близо и далеч. Търсех непрестанно, като черно куче, което души навред. Исках да избирам и го правех. Движех се и растях и за първи път от много време насам не бягах, не се противопоставях на себе си, бях аз, без да имам нужда от принадлежност, не исках нищо и никой. Исках само себе си, исках се чиста от всяка намеса, чезнех сред хорското празнодумство, бях зрънце и сламка, извън чуждите рамки и миражи.

Усещах се силна, защото вярвах в чувствата си, а те отразяваха онова мен, което искам да намирам в другите. Винаги съм искала да мога да потъна в тях, да заровя длани в сърцето си и да го изтръгвам и връщам на мястото му хиляди пъти. Да влизам през артериите си и да откривам скрития път, към това което е то. Когато боли да го прегърна и да го усещам как бие в ръцете ми топло. Търся се в болката, защото в радостта не съм аз, не знам какво е да не боли, не знам какво е да забравиш, че е боляло. И макар, че нищо не беше такова, каквото трябва да бъде, то все пак беше истинско, подреденият хаос винаги е бил повече близък до мен от реда и понятията за него, от нагаждането и нагласата за всичко добро.

Нищо не вървеше подред, а беше наред, ей туй нямам как да обясня, а го чувствам.

В моментите, в които в съзнанието ми се връщаха старите ленти, старите хора, старите случки, то се опитваше да опонира на чувствата, питах защо, а отговор нямаше. Защото няма отговор защо другите правят нещата, както ги правят, търсят ли себе си в друг или просто умират в своята роля. 

Чудех се дали причината и следствието са свързани или в живота следствието е просто онова състояние на вегетация, в което живеем, а причината се ражда в хиляда и една вариации, на може би, вероятно, сигурно, някак си...

Кое ни кара да сме такива, кавито сме?

 

Останах на юмрук, със свити колене,

докато вятърът оплете моите коси,

а пръстите ми искаха да се покажат на върха,

главата ми в корона на дърво,

затвори мислите, които нежно се бунтуват,

и в клоните на спрял часовник,

обърна времето назад,

неканен минувач от миналото спря

без допир самотата,

прегърна я наужким и сля

симфонията на шума със тишината,

събудих се до теб.

Тя искаше чуждо сърце, а не да лекува своето

И остави раните да не зарастват, за да поиска неговата трансплантация

На лекарите обясни,  че не иска това сърце, защото не може да обича с него

А всъщност не го искаше, защото раните и напомняха твърде много коя е

Дадоха и списък с донори и си избра

Сърце, което никога не беше обичало, но не беше и обичано, за да може да започне на чисто

Лекарите смениха сърцето

И на сутринта, когато пипна шевовете и почувства пулса си

Реши, че вече може да бъде тази, която винаги е искала да бъде,

Да задраска миналото, да начертае живота си

Но след няколко дни старите рани се появиха, същите, но още по-дълбоки и по-пресни,

защото сърцето беше ново, но умът, очите, кръвта и тялото бяха същите

А те функционираха в едно цяло и не искаха да забравят,

Не искаха да бъдат други и си искаха сърцето, с което бяха свикнали

И накараха новото да изпита всичката болка, която предишното беше чувствало, наведнъж.

Защото те знаеха, че ако влезеш в чуждата душа и тяло, за да ги промениш

Те все някога ще те отхвърлят, като външен окупатор и нежелан натрапник

или ще те превърнат в тумор…

А тя усети опустошителната сила на битката вътре в нея и 

липсата на единственото нещо, което може да й помогне да я преодолее

И което беше жертвала сама…

 

Дора от Оз-Онджово

плаша се от снимки на усмивки, 

от които лъха гнила пустота,

плаша се от тях, които

са забравили какво е да очакваш

сбъдването на мечтите

сам на края на ръба,

плаша се, когато виждам колко сме далеч от простота на децата,

плаша се, когато искаме да бъдем сред звездите, а дори не можем да открием себе си за миг пред някой друг,

плаша се, когато сме мълва, 

плаша се, когато суетата бълва

суета ...

Първичността на чувствата : бездната на човешката душа  - 1 : 0 

Обичам да обичам, мразя да мразя, обичам да ме обичат, искам да ме обичат, мразя да ме мразят......  сутрешни мантри на егото,  като закуска с френски кроасан -  колко съм софистикейтид, нищо че не съм нахранен..

Плъзгането по повърхността на желанията. Тънък лед, който се пропуква, ако не ускоряваш непрекъснато по него... консумирай, консумирай джънк емоции, докато запушиш всички артерии на чувството на самота... всички борят сянката му, а то ги гледа като се усмихва скрито зад ъгъла.. 

 

Колко от нас познават истинската дълбочина на поне едно човешко сърце.. но не своето, а чуждо..  тайните и дълбоките рани..

(само) познанието разпръсква очарованието на индивидуализма. .. 

Фиксиране в тъмната страна, в която суетата е спасение...

 

 

Дора от Оз-онджово

Понякога ми се иска да знаех отговорите на въпросите, които непрекъсното си задавам. Понякога просто се провокирам, сам себе си.  Често изправени пред избор вървим към това, без което не можем, стига да тръгнем.

Нещата, които могат да се кажат  може би са чути вече, думите са поредните.
 

Желанието ми за минималистичност поглъща развихрилата се мисъл и се стопява в лава от идеите, за които горя.
 

Думите се подреждат от само себе си, като леха със зеле, кръгли и красиви.

 

Въпросите ...

За "намерението", което ни е довело в този живот и какво "носим" в същността си.

За "намерението", като идентификация и себеосъществяване.

За "намеренията", които ни карат да чувстваме и истинктивно да "търсим".

Какъв живот водим?

За всички извън кюпа, знаещите къде са, по-долу написаният текст е излишен.

За останалите може и да е любопитен. Все пак, дисклеймъра е важен, и този текст няма да ви направи по-красиви и няма да ви облагороди, ако така и така не сте.

Останалото е кич и суета. Умението да питаш е важно, защото отговорите идват само тогава, когато сме готови да задаваме въпроси.

И макар, много често отговорът на тези въпроси да се избягва, поради нежеланието на хората да задълбават и гледат нещата да отминат, според мен с времето нещата ще тежат повече, а гнилите ябълки ще догниват. Затова смятам, че позитивизма не е в това да имитираш, че си щастлив, а в това да си. Повярвайте ми малцина са тези, които са свалили маските.

 

Смятам, че в голяма степен причината за нещастието, колкото и да мразя това клише, е потискане на същността, липса на идентификация и невъзможност да се почувстват нещата, такива каквито са.

Затова спрете.

Все повече се убеждавам, че хората често се опитват да излязат извън зоната си на комфорт, но все по-малко са готови да предприемат риска да бъдат водачи на своята собствена природа, а оставяйки се на течението и на това, което от само себе си се е случило придават стойност на незначителното си съществуване. Чувството за удобство е цената, която плащаме в очакване някой ден да сме щастливи.

Пресечна точка, разделяща те от това, което ти се случва и това, което чувстваш, че не е наред е съпротивата. Съпротивата е във всеки от нас. Тя идва изведнъж, без да я очакваш, ей така плувайки безцелно в безбрежното море от възжможности, точно когато си решил да поемеш в дадена посока, идва съпротивата в теб. Въпреки това, хората не искат да бъдат съпротива, искат да са спокойни и уверени, че щастието ги чака зад и ъгъла и много често никога не се изправят лице в лице със себе си. С цената на потискането, се стремят да не бъде уязвена привидно установената им увереност или за да не извадят на показ дълго пазанета неудоволетвореност от самите себе си.

 

Намерението е друго нещо, това е усилието да направиш нещо и да бъдеш някой, да дадеш заявката, че го искаш, трудното идва, когато имаш намерение, а не знаеш какво точно искаш да постигаш и се луташ, докато съвсем се загубиш. И това не е страшно. Проблемът е в оплитането на ситуацията обаче, защото запомнетте дори, когато на пръв поглед няма усилия, ние все пак разходваме енергия.

 

Изходът е лесен, просто не спирайте да питате и краят на пътя винаги ще е осеян с предизвикателства и всеки ден ще се намирате, такива, каквито сте, стига да  знаете какви искате да бъдете и какво търсите. Чувството никога няма да ви излъже, дотогава дерзайте. 

Не чакайте вълната да ви залее. Прав път няма.

Намерението е навсякъде, само го следвайте.

 

Значение на думата намерение от тълковния речник:

"желание да се направи нещо; замисъл, план, който трябва да се изпълни."

Значение на думата намерение в синонимния речник:

(същ.) план, проект, кроеж, преднамереност, умисъл

(същ.) цел, стремеж, желание, воля

(същ.) подбуда, импулс, самоконтрол, самообладание

(същ.) хрумване, прищявка

(същ.) мнение, мисъл, решение, внимание

(същ.) направление, насока, тенденция, смисъл

Значение на думата на английски:

intention, purpose, mean to, plan to, be going to, have a mind to .. etc.