Останах на юмрук,
със свити колене,
докато вятърът
оплете моите коси,
а пръстите ми
искаха да се покажат на върха,
главата ми в корона
на дърво,
затвори мислите,
които нежно се бунтуват,
и в клоните на спрял
часовник,
обърна времето
назад,
неканен минувач
от миналото спря
без допир самотата,
прегърна я
наужким и сля
симфонията на
шума със тишината,
събудих се до
теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар