Спрях да мисля.
Затворих прозорците на миналото, но не знам дали влезе настоящето, бях
толкова далеч от всичко, чувствата и мислите отиваха в толкова различни и
противоположни посоки, препускаха, като коне и се връщаха, като мравки. Не
спирах да усещам и вкусвам от всичко близо и далеч. Търсех непрестанно, като
черно куче, което души навред. Исках да избирам и го правех. Движех се и растях
и за първи път от много време насам не бягах, не се противопоставях на себе си,
бях аз, без да имам нужда от принадлежност, не исках нищо и никой. Исках само
себе си, исках се чиста от всяка намеса, чезнех сред хорското празнодумство,
бях зрънце и сламка, извън чуждите рамки и миражи.
Усещах се силна, защото вярвах в чувствата си, а те отразяваха онова мен,
което искам да намирам в другите. Винаги съм искала да мога да потъна в тях, да
заровя длани в сърцето си и да го изтръгвам и връщам на мястото му хиляди пъти.
Да влизам през артериите си и да откривам скрития път, към това което е то. Когато
боли да го прегърна и да го усещам как бие в ръцете ми топло. Търся се в
болката, защото в радостта не съм аз, не знам какво е да не боли, не знам какво
е да забравиш, че е боляло. И макар, че нищо не беше такова, каквото трябва да
бъде, то все пак беше истинско, подреденият хаос винаги е бил повече близък до
мен от реда и понятията за него, от нагаждането и нагласата за всичко добро.
Нищо не вървеше подред, а беше наред, ей туй нямам как да обясня, а го
чувствам.
В моментите, в които в съзнанието ми се връщаха старите ленти, старите
хора, старите случки, то се опитваше да опонира на чувствата, питах защо, а
отговор нямаше. Защото няма отговор защо другите правят нещата, както ги
правят, търсят ли себе си в друг или просто умират в своята роля.
Чудех се дали причината и следствието са свързани или в живота следствието
е просто онова състояние на вегетация, в което живеем, а причината се ражда в
хиляда и една вариации, на може би, вероятно, сигурно, някак си...
Кое ни кара
да сме такива, кавито сме?
Няма коментари:
Публикуване на коментар