Първичността на чувствата : бездната на човешката душа - 1 : 0
Обичам да обичам, мразя да мразя, обичам да ме обичат, искам да ме обичат, мразя да ме мразят...... сутрешни мантри на егото, като закуска с френски кроасан - колко съм софистикейтид, нищо че не съм нахранен..
Плъзгането по повърхността на желанията. Тънък лед, който се пропуква, ако не ускоряваш непрекъснато по него... консумирай, консумирай джънк емоции, докато запушиш всички артерии на чувството на самота... всички борят сянката му, а то ги гледа като се усмихва скрито зад ъгъла..
Колко от нас познават истинската дълбочина на поне едно човешко сърце.. но не своето, а чуждо.. тайните и дълбоките рани..
(само) познанието разпръсква очарованието на индивидуализма. ..
Фиксиране в тъмната страна, в която суетата е спасение...
Дора от Оз-онджово
Няма коментари:
Публикуване на коментар