плаша се от снимки на усмивки,
от които лъха гнила пустота,
плаша се от тях, които
са забравили какво е да очакваш
сбъдването на мечтите
сам на края на ръба,
плаша се, когато виждам колко сме далеч от простота на децата,
плаша се, когато искаме да бъдем сред звездите, а дори не можем да открием себе си за миг пред някой друг,
плаша се, когато сме мълва,
плаша се, когато суетата бълва
суета ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар