24.03.13 г.

Връх Острец


С настоящата поредица от публикации ще се опитаме да ви разкажем малко повече за местности, махали и места в Априлци, на които голяма част от вас са били, а други може би предстои да видите. 
Началото поставяме с връх Острец, познат още като „Седлото” поради естествения си облик. Върхът е разполежен в кв. Острец и е специално място за нас.Достъпът до него е възможен по няколко начина, като всичките са от кв. Острец : 

1. През вилната зона на кв. Острец;
2. През махала "Боголонта" - покрай язовира "Качката";
3. През махала "Златевци", разположена в непосредсвена близост до махала "Боголонта";
3. През махала "Боевци" и махала "Мядна";

Направените археологически разкопки на връх Острец съчетани с легенди и предания създават една харизматична и магична притегателна сила към него.
Тези археологически разкопки датират най-ранните заселвания за района на село Острец, именно на върха, от началото на III в.пр.Хр. Едва ли сте очаквали, но тези  разкопки откриват следи от тракийска крепост, датирана преди новата ера и римски градеж от времето на Римската империя. Поради характера на местността и надморската височина от 1000 метра е можело да се обособят северозападната част на върха (наричана Кале) и югозападна. Именно в частта Калето е открита тракийската крепост, зидът на която е бил с дебелина близо 3 м с дълго протежение на крепостната стена, от които се стига до вход в самата крепост, който води до Соколов връх(Скалите на върха). Входът на Калето е бил във формата на отвор, изграден с камъни и стъпала, които водели на доста голяма дълбочина под земята. На самия връх винаги е имало вода, както и до наши дни там има изворна вода. В близост до входа на Калето са намерени очертани следи от предполагаема правоъгълна кула с височина от 65 до 100м. Под зидовете на кулата и около нея са открити следи от огнище, в което се предполага, че са извършени ритуални погребения чрез изгаряне, което от своя страна дава основание да се смята, че са били извършвани и жертвопринушения. Намерените останки от обгорели човешки кости,  човешки зъби и животински кости навеждат на мисълта, че тук е имало клада. Открити са фрагменти от керамични съдове с орнаментирани кръстове, като начинът на изпичане дава основание археолозите да ги датират като тракийски тип. Обобщеният извод, направен въз основа на открития и проучен материал е, че районът е обитаван от тракийски скотовъдни племена, които първоначално използвали крепостта като място за убежище, като може да се предполага, че в културно отношение са се намирали на доста голяма висота, защото са познавали грънчарското колело, умеели са да използват металите и да строят укрепления. В  началото на III в.пр.Хр. крепостта е унищожена, по всяка вероятност при нападението на преминалите през Русалийския проход келти и отново възстановена през IV-V в. сл.Хр. като наблюдателен пункт, който бил използван от римляните за охрана на прохода.
В годините на турско робство, пък едно предание разказва, че когато турците превземали България много хора се скрили в Калето. Веднъж обаче заловили две моми, които били излязли в околността на Калето и след като ги измъчвали, за да признаят къде се крият, те не издържали и показали изворите на чешмата, а турците пресекли водата, именно жаждата заставила скритите българи да излязат и да се предадат, но водата която е текла тогава тече и сега .. В детайли това, което е разкрито е оскъдно, по този път са минали доста каменари иманяри и разкопките и намерените находки са малко.

Но изгревите и залезите от върха, ще ви накарат да занеемете и днес ...