16.02.13 г.

"вървиш по улицата, а някъде се чува лунната соната ...”


Денят, в който се прощаваме с хората, които обичаме, сякаш не съществува и никой не иска да вярва, че сърцето няма да издържи и животът ще спре. Този ден, който е едновременно близо и далеч, който е в мислите и в реалността, в нас и извън нас, заради страха да не се докоснем никога до него.Днес болестта надделя над живота и отне от нас един голям човек, защото днес завинаги си отиде Тодор Колев.

Днес плаче тишината.

Тодор Колев успя да въплъти в образа си хумора и сатирата, артистът, който изпя фрази, които днес хиляди хора повтаряха и трептяха във въздуха, фрази, които ще останат във времето и ще носят вечното му присъствието, еднакво болезнени и истински, фалшиви и реални, част от нас в моментите, когато се присмиваме над живота и тогава, когато се смеем над нас самите, а мислим, че животът е на другите.

Днес изгледах много клипове с него, неизменно с цигулката на рамо, с едната ръка в джоба и с тази неговата натрапчива сериозност в погледа и характерните торбички под очите и сякаш ни казваше, хора опомнете се, погледнете къде стъпвате и какво искате ...а може просто така да ми се е сторило, но при всяко положение,  във всичките си песни и роли,  той играеше себе си, защото Той беше този, който искаше да Е и носеше промяната с посланията и смисъла в тях. Защото зад смеха е гротеската, а зад града – селото, в изповедта на една душа .. и онази Америка, която гоним  или нас ни гони.

А думите от песните му още изпълват слуха, мислите и емоциите ми ..
Смъртта  е само дума, после остава мълчанието и самотата, остава да потъваме и да се питаме как сме живели и какво е останало след нас - пепел или дим ..

Тодор Колев е и ще пребъде във времето. Поклон пред паметта му.  
Този пост е за много хора, които го носят в сърцето си, иска ми се да сложа някоя песен под поста, но изборът е труден, много са хубавите, но  ще е някоя с изпълнение live, защото импровизацията и танца си остават негова емблема.
Единственото, което сега си мисля е защо не бях на този Live, защото той няма да се върне. ..
Затова не пропускайте безценните мигове да изтекат през пръстите ви, те никога не се връщат .. & StOP.
Много харесвам този фрагмент от песента Самотния човек :

„самотният човек на масата лови мухите и ги пуска, а ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите, или драскотина в паметта ви...той може пепел да яде, но няма да се моли...самотният човек в тълпата се изгубва, изведнъж, като мънисто."

P.S. Завършвам с фраза от Тодор Колев, отново и отново .. “To all my lovely friends : Парите са тор, от която израстват красиви цветя.