Първичността на чувствата : бездната на човешката душа  - 1 : 0 

Обичам да обичам, мразя да мразя, обичам да ме обичат, искам да ме обичат, мразя да ме мразят......  сутрешни мантри на егото,  като закуска с френски кроасан -  колко съм софистикейтид, нищо че не съм нахранен..

Плъзгането по повърхността на желанията. Тънък лед, който се пропуква, ако не ускоряваш непрекъснато по него... консумирай, консумирай джънк емоции, докато запушиш всички артерии на чувството на самота... всички борят сянката му, а то ги гледа като се усмихва скрито зад ъгъла.. 

 

Колко от нас познават истинската дълбочина на поне едно човешко сърце.. но не своето, а чуждо..  тайните и дълбоките рани..

(само) познанието разпръсква очарованието на индивидуализма. .. 

Фиксиране в тъмната страна, в която суетата е спасение...

 

 

Дора от Оз-онджово

Понякога ми се иска да знаех отговорите на въпросите, които непрекъсното си задавам. Понякога просто се провокирам, сам себе си.  Често изправени пред избор вървим към това, без което не можем, стига да тръгнем.

Нещата, които могат да се кажат  може би са чути вече, думите са поредните.
 

Желанието ми за минималистичност поглъща развихрилата се мисъл и се стопява в лава от идеите, за които горя.
 

Думите се подреждат от само себе си, като леха със зеле, кръгли и красиви.

 

Въпросите ...

За "намерението", което ни е довело в този живот и какво "носим" в същността си.

За "намерението", като идентификация и себеосъществяване.

За "намеренията", които ни карат да чувстваме и истинктивно да "търсим".

Какъв живот водим?

За всички извън кюпа, знаещите къде са, по-долу написаният текст е излишен.

За останалите може и да е любопитен. Все пак, дисклеймъра е важен, и този текст няма да ви направи по-красиви и няма да ви облагороди, ако така и така не сте.

Останалото е кич и суета. Умението да питаш е важно, защото отговорите идват само тогава, когато сме готови да задаваме въпроси.

И макар, много често отговорът на тези въпроси да се избягва, поради нежеланието на хората да задълбават и гледат нещата да отминат, според мен с времето нещата ще тежат повече, а гнилите ябълки ще догниват. Затова смятам, че позитивизма не е в това да имитираш, че си щастлив, а в това да си. Повярвайте ми малцина са тези, които са свалили маските.

 

Смятам, че в голяма степен причината за нещастието, колкото и да мразя това клише, е потискане на същността, липса на идентификация и невъзможност да се почувстват нещата, такива каквито са.

Затова спрете.

Все повече се убеждавам, че хората често се опитват да излязат извън зоната си на комфорт, но все по-малко са готови да предприемат риска да бъдат водачи на своята собствена природа, а оставяйки се на течението и на това, което от само себе си се е случило придават стойност на незначителното си съществуване. Чувството за удобство е цената, която плащаме в очакване някой ден да сме щастливи.

Пресечна точка, разделяща те от това, което ти се случва и това, което чувстваш, че не е наред е съпротивата. Съпротивата е във всеки от нас. Тя идва изведнъж, без да я очакваш, ей така плувайки безцелно в безбрежното море от възжможности, точно когато си решил да поемеш в дадена посока, идва съпротивата в теб. Въпреки това, хората не искат да бъдат съпротива, искат да са спокойни и уверени, че щастието ги чака зад и ъгъла и много често никога не се изправят лице в лице със себе си. С цената на потискането, се стремят да не бъде уязвена привидно установената им увереност или за да не извадят на показ дълго пазанета неудоволетвореност от самите себе си.

 

Намерението е друго нещо, това е усилието да направиш нещо и да бъдеш някой, да дадеш заявката, че го искаш, трудното идва, когато имаш намерение, а не знаеш какво точно искаш да постигаш и се луташ, докато съвсем се загубиш. И това не е страшно. Проблемът е в оплитането на ситуацията обаче, защото запомнетте дори, когато на пръв поглед няма усилия, ние все пак разходваме енергия.

 

Изходът е лесен, просто не спирайте да питате и краят на пътя винаги ще е осеян с предизвикателства и всеки ден ще се намирате, такива, каквито сте, стига да  знаете какви искате да бъдете и какво търсите. Чувството никога няма да ви излъже, дотогава дерзайте. 

Не чакайте вълната да ви залее. Прав път няма.

Намерението е навсякъде, само го следвайте.

 

Значение на думата намерение от тълковния речник:

"желание да се направи нещо; замисъл, план, който трябва да се изпълни."

Значение на думата намерение в синонимния речник:

(същ.) план, проект, кроеж, преднамереност, умисъл

(същ.) цел, стремеж, желание, воля

(същ.) подбуда, импулс, самоконтрол, самообладание

(същ.) хрумване, прищявка

(същ.) мнение, мисъл, решение, внимание

(същ.) направление, насока, тенденция, смисъл

Значение на думата на английски:

intention, purpose, mean to, plan to, be going to, have a mind to .. etc.

 

Чувството се ражда от емоцията, а емоцията от свободата да бъдем тези, които наистина сме.

Eдва когато открием кои сме, можем да усетим живота в неговото многообразие, като радост, болка, състрадание и любов, защото чувството, това си ти.

 

Стигнали сме дотам, че земята е пълна с хора, които са стигнали до момента, в който имат всички предпоставки да са щастливи, а не са?

 

И понеже привидно няма причина за това им състояние, те решават да потискат чувството, докато могат, отлагат себе си във времето, привидно добри и привидно щастливи, тези хора не живеят своето "тук и сега", въпреки че ужасно много им се иска.

 

На практика това най-често води до, пиене до забрава, влюбване до умопомрачение, работа до откат, обикаляне на света за разнообразие, притежания, накратко допаминови екстази, които не водят до нищо и никой.  И, изведнъж си отново back to reality, но и на милиметър не си мръднал от това, което си бил.

Да, вярно е, ще си постигнал само едно, ше имаш още повече опит, но какво от това?

 

Нищо в теб не се променя с опита, освен думата "вече знам".

 

Опитът има смисъл само тогава, когато живееш живота си и го чувстваш с всичките си сетива, когато осъзнаваш случващото се и надграждаш своето истинско аз.

 

Дебелите книги и ти сте различни светове, ти не си другите, а себе си, независимо от това какво имаш, добра работа, кола, връзка, разнообразие, приятели, абе всичко, което уж искаш etc., тогава дори може и да затъваш още повече в морето си от неразбиране, oh shit, защо пак не се получава, тоест независимо дали всичко ти е наред, или нищо не ти е наред, ти все може да не си ok със себе си.

 

Затова, колкото повече чупиш границата между "ти" и ти, толкова повече ще намираш себе си в свободата и ще си позволиш да видиш дълбоко в себе си, да откриеш онова, което дълго си потискал, за да може да бъдеш приеман от другите, защото смисълът не е някой да те разбере и приеме, а ти да осъзнаеш какво искаш, за да може да си такъв какъвто си, а който може да обича, той обича отвъд човека и собствените си желания, отвъд себе си.

 

 

 

Допуснете да чувствате всичко, без страх от болката и самотата, защото вие сте безкрайната вселена, а това е чувство, нищо повече.

Измислям си светове, живея в химери, без норми и правила,

всеки мой миг е бягство от "тук и сега",
 

Релността отдвана не е само една,  

допускам до „себе си“ само палитра от оцветени в главата си думи,

мислите плуват в отворени рани,

с нюанси на бяло, синьо и хризантема,

значещи много и малко,

само на допир и вкус на маслини

аз съм балона, който се пръска в нощта на пълнолуние,

и от него изгрява светлина,

аз съм на хиляди наносекунди от празните думи,

от онзи зазидан балкон в суета

аз съм безкрайното лято,

което иска да стопли света.

 

 # балонасенадуванадувайтемомчета

Никой не е просто добър или просто лош, а е симбиоза на двете. Въпросът е в това колко дълго същността на аз-а се намира "под похлупака" на нормите, реда и приучаването към това, което „трябва“.

Смятам, че един от първите уроци, които човек трябва да научи в този живот e именно този, да приеме двете половини от себе си, да ги манифестир чрез любовта към себе си и да прегърне плачещата си душа, защото тя е "ти".

Слушайте, когато тя плаче, защото иначе ще се превърнете в програмиран  „робот“, нагърбен с очаквания, които не са по силите на никой и може би никога няма да бъдат. И, не ме разбирайте грешно, насърчаването и подкрепата не са норма, защото те са в основата на творческата природа, която ни свързва с това, което носим като себеусещане и светоусещане.

Това, което искам да кажа се свежда до следното, ние се раждаме чувстващи и умираме безуспешни. Защо ни се случва всичко това?

Защото през цялото време на жизнения си път се стремим да задоволяваме само хубавата си страна, пъчим се с нея и се опитваме от нея да се храним, я с лаврите на постигнатото или чувствайки се значими, смятаме, че сме направили нещо, което друг не може, нещо което ни кара да задоволим егото си, за да се изпълним с щастие за миг поне, за да плуваме в илюзиите на собственото си очарование. Това обаче има своя край, за да ни покаже, че ние не сме нашите желания, ние не сме нашите проекти и успехи, ние не сме егото си.

Ние сме тук, за да чувстваме, колкото по-рано, толкова по-рано.

 

# feelyourself

без илюзии

 

не се събудих вчера, а днес вече е късно да мисля за утре. 

беЗвъзратното е наречие за моята самота в преход оттук към сега,
усещам безличие,
усещам пиянска голгота, а хората в нея са минувачи,
вперили поглед в мършаво тяло,
което на кръстопътя завива в грешна посока,
защото така е избрало?

и те го харесват, защото в душите им скърцат сивите мишки под скрина на баба,
отпиват от чая, в епоха, покрила истини в прах, в суета,

а здрачът наднича и спуска своето було върху тълпата,
в която вървят, като тапи други играчи,

 

дали ще разстреляш копелето в теб, отдавна не е въпрос на чест, а на съвест, която отлагаш, защото просто в края на пътя, никой не търси сметка кой е убиецът на мечти, кой те уби?

 

Независмо дали си фалшив, или се самозаблуждаваш, и в двата случая ти си този, който трябва да излезе от тресавището и то сам. И ако в първия случай, знаеш, че вероятно ти личи, и затова се напъваш до пръсване да показваш колко си cool, във втория случай, затъването е безвъзвратно, не спирайки да вървиш обратно на това, коетo си, мислейки си, че така нещата ще се подобрят.

Другата паралелна реалност, винаги е до теб, гледа да те от отсрещния бряг, намига ти, а ти се пулиш, и тогава в миг си казваш как да не й се отдадеш, тук малинка, там къпинка, няма какво да се замисляш над себе си, ще си далеч, ще станеш бохем, ще идеш на село с леля, ще основеш обществото на смелите сламени човеци, вярно е, не са само мечти ...

Истина няма, миш-ма6-а в главата ти ще си е все там, както и поляната с най-хубавите горски ягоди, но никое от двете не си ти, ти си това, което чувстваш.