без илюзии

 

не се събудих вчера, а днес вече е късно да мисля за утре. 

беЗвъзратното е наречие за моята самота в преход оттук към сега,
усещам безличие,
усещам пиянска голгота, а хората в нея са минувачи,
вперили поглед в мършаво тяло,
което на кръстопътя завива в грешна посока,
защото така е избрало?

и те го харесват, защото в душите им скърцат сивите мишки под скрина на баба,
отпиват от чая, в епоха, покрила истини в прах, в суета,

а здрачът наднича и спуска своето було върху тълпата,
в която вървят, като тапи други играчи,

 

дали ще разстреляш копелето в теб, отдавна не е въпрос на чест, а на съвест, която отлагаш, защото просто в края на пътя, никой не търси сметка кой е убиецът на мечти, кой те уби?