WoodKid - дървеното дето на Франция.

Зад името Woodkid стои Yoann Lemoine, роден е на 16 май 1983 и е французин, занимава се в продуциране на видеоклипове, графичен дизайн и музика. Със сценичното си име Woodkid
(дървено дете) става популярен, а иначе завършва с отличие анимация и илюстрация. Работил е с имена като Люк Бесон и София Копола. През 2012, Lemoine получава престижната награда  за най – добър видео директор на годината в Лос Анжелис на наградите -MVPA и е номиниран в 6 раздела на MTV Video Music awards  за клиповете на Lana Del Rey, Drake и Rihanna 

През февруари  2013 в две интервюта за френски списания разкрива хомосексуалната си ориентация. Woodkid пуска Iron EP(Еxtended Play) на 28 Март 2011, като за видеото си сътрудничи с английския модел Агнес Дейн. Песента е включена в трейлъра за Assassin's Creed: Revelations  и във филмът Хичкок, както и във филма "Джанго без окови”. Woodkid e участвал в създаването на клипа на Lana del Rey – Born to die.

Френската марка Dior за есенно – зимната си колекция за 2013 взаимстава името "A Soldier On My Own" ( Един войник сам за себе си) от лирикса на песента "Iron" на Woodkid, а самата песен е използвана, като саундтрак в ревюто. През 2013 очакваме и нов албум от Woodkid.

Сингълът "Run Boy Run" на Woodkid е номиниран за най – добро видео за 2013 на Grammy Awards. Видеото е режисирано от  Wookid. 

 Run Boy Run! This world is not made for you. Run Boy Run! They’re trying to catch you. Run Boy Run! Running is a victory. Run Boy Run! Beauty lays behind the hills

Run Boy Run! The sun will be guiding you. Run Boy Run! They’re dying to stop you. Run Boy Run! This race is a prophecy. Run Boy Run! Break out from society

 Априлци,. Острец. Семеен хотел "Тихият кът". Apriltsi. Ostrec. Tihiat kat.

Изгубената зима и хармонията, там горе !

„Изгубената зима” е филм за българските планини и природа, с много добър фриирайд - фриистайл ски и сноуборд, сниман е в периода януари – април на миналата година, в който любителите на снежните удоволствия намериха своята изгубена зима. Необичайните места за каране са далеч от известните зимни курорти, а кадрите са от места, на които с малко желание можеш да направиш много добри карания сред забравени хижи, малки влекчета и добри склонове.

„Изгубената зима” има история, има и пътуване, което може да съприживееш и споделиш, ако обичаш природата и планината, затова радва на всички възможни нива. Както са написали и авторите на проекта във фейсбук страницата си - „Lost winter” е филмов проект, посветен на зимната планина и на всички хора, които намират хармонията, там горе.

„Изгубената зима” се превърна в събитие, защото носи свобода, защото истината в него е видима за всички, а адреналинът и страхът сред могъществото на планината са най - естествените човешки състояния. Това, че филмът предизвика такъв интерес означава, че има много хора, за които хармонията там горе, не е само дума, а неизменна част от тях и все по – силно изразена в  желанието да тръгнат по своя път нагоре ....

Филмът е сниман в българските планини и една от тях е Стара планина – х. Плевен, пътя за която минава и през Априлци.

Парчето от трейлъра принадлежи на българите от Mental Architects. Казва се We Shall Make Each Other : ето го и него :

Забравих да споделя, но саундтрака е доста силен и въздействащ или поне на мен, а за слвдващото каране, ще е в ушите ми .. ето го тук :

Soundtrack from the Lost Winter :

 Sad Robot - PORNOPHONIQUE - jamendo.com/en/track/81740/sad-robot
 Morning Thought -  DALE EARNHARDT JR. JR. - daleearnhardtjrjr.com/
 OllyW - soundcloud.com/ollyw/song-1
 A Dream I Didn't Have - FATHER SLEEP - freemusicarchive.org/music/Father_Sleep
 Hidden Blues - PITX - ccmixter.org/files/Pitx/27007
 Caroline - TENPENNY JOKE - myspace.com/tenpennyjoke
 Trap Star - C.PRO - gettyimages.com/music/download-songs/412983
 Worth Everything Ever Wished For - THE END OF THE OCEAN - vimeo.com/musicstore/track/155288
 Johny's - 1000 MODS - 1000mods.bandcamp.com
 The Keeper (Banks Remix) ft. Andreya Triana - BONOBO - soundcloud.com/banks_music/bonobo-the-keeper-banks-remix
 The End Of The Winter - REMOTE - vimeo.com/musicstore/track/34166
 Over the River and Through the River - FATHER SLEEP - freemusicarchive.org/music/Father_Sleep
  Ghost6 (feat. Chicco Dorro) - DATEMONTHYEAR - gettyimages.com/music/download-songs/164677
 Dick and Jane - SIDNEY YORK - sidneyyork.com/

Целият филм тук : http://vimeo.com/57320725

Априлци.Острец. Семеен хотел Тихият кът. Apriltsi. Ostrec. Tihiat kat.

Fat Freddy`s Drop

Групата, която днес ще ви представим се казва Fat Freddy`s Drop от Нова Зеландия. 7  човека, които определят себе си като Soul monsters,  a стилът им  често е определян като смесица между дъб, реге, соул, джаз, ритъм & блус и техно. Fat Freddy`s Drop са доста известни с импровизациите, а както и сами казват "Live performance is the most natural state for music," свирят по клубове и фестивали, а издадените им стидийни песни са рафинирани и изчестени след дългогодишното им представяне на сцена или по турнета в чужбина.
Fat Freddy`s Dub - Ямайски дъб и душата  на соул музиката от Мемфис. 

 

Eдва през 2003 г., групата получава международно признание, със сингъла "Midnight Marauders", издаден впоследствие от германски лейбъл. Първият им студиен албум „Based on a True Story”  е на първо място по праджи в Нова Зеландия за 2005 г., като това е и най – продаваият албум за всички времена на Нова Зеландия. Оттогава групата прави ежегодно Европейско турне.

Все още не са били в България и няма очаквана дата на официалната им страница, но да се надяваме, че в обозримото бъдеще и това ще се случи ..

Под песента, която ще споделя в блога е написано, these guys just molested my ears, което в превод е просто тези момчета се задяват с моите уши, вижте как биха подействали и на вас и доколко molest your senses .. в кратките 18 минути на това парче .

Априлци. Острец. Семеен хотел "Тихият кът". Apriltsi. Ostrec. Tihiat kat.

Париж щата TeXaS

Филмовата музика е не по - малко вълнуваща, защото тогава образите оживяват и оставят трайна следа. Филмът, който ви препоръчвам е с прекрасна музика, а краткото ревю, ще даде основни насоки дали това е вашият филм.

Париж, щата Тексас е филм, режисиран от Вим Вендерс, в който музиката и мълчанието разкриват тайните на два живота и показват детските мечти. Филм за страданието и катарзиса след него. Филм за неподозираните страни на истината. За живота, като пътуване към нас самите и към другия.
..

За перспективата, когато сме близо, а не се виждаме и за невъзможността ни да намерим пътя и да се приближим един към друг,  защото да се завърнеш в нечии живот е по-трудно, отколкото да излезеш.

Филм на контрастите, в който не правим избор, а се оставяме на случайността, в който се отдалечаваме бавно от желанията си, а чувствата са мираж. Едновременно безкраен и близък и безспорно доста ярък. 

Музиката нахлува в теб дим и се измъква на пръсти, като призрак,  без да липсва, но те кара да я помниш дълго и да се връщаш към нея. 

Априлци, Острец Семеен хотел Тихият кът . Apriltsi, Ostrec. Tihiat kat.

Защото музиката има значение

И това не е случайно изречение. А носи заряд. Jazz FM го промотира като запазена марка, защото музиката носи послания и смисъл. Музиката е безкраен свят, в който може да се загубиш, да потъваш, да плачеш, да избухваш, да търсиш и намираш. Пътуване във врeмето и пространството, в теб и извън теб.

Тя, Музиката те определя и знаеш кой си в нея. Не случайно, някои хора си правят специална селекция за всяко свое пътуване, а после звуците ги връщат там, където са били. Ако вие имате такава за Априлци, ще се радваме да ни я споделите, ако нямате, дано ви вдъхновим за такава.

В този блог  ще намерим място за   кратко ревю на изпълнител или група с история и линкове към песни.

Ние от Семеен Хотел „Тихият кът” вярваме, че ти, който ни четеш, ще намериш интересни неща, в които да откриеш себе си и вибрациите в звуК ще накарат душата ти да лети.

За тази седмица стартираме с „Bat for lashes” – буквално преведено артистичният псевдоним на Наташа Кан е Прилеп за мигли. Родена на 25 Октомври 1979 г.  в Лондон, в семейството на пакистанец и англичанка, в тинейджърските си години Наташа Кан става жертва на расизъм, заради произхода си. Често тя споделя, че е искала да се изгуби за света и бяга от училище, което става причина да бъде изключена. И както често се случва, бунтарите успяват, защото вярват в мечтите си, ей така напук. Именно това е периодът, в който Наташа обикаля Мексико и Америка, а след завръшането си в Англия, кандидатства в Университета в Брайтън, където е приета и  започва да се занимава с продуциране на музика и визуални инсталации. Критиците определят звученото на Bat for Lashes, като сходно на  Siouxsie Sioux, Björk, Kate Bush, Cat Power, PJ Harvey, Annie Lennox, Tori Amos and Fiona Apple.
 Bat for lashes има издадени три студийни албума, от които два са наградени с Mercury Prize.

Ето и две от нашите любими парчета на Bat for lashes :

"вървиш по улицата, а някъде се чува лунната соната ...”

Денят, в който се прощаваме с хората, които обичаме, сякаш не съществува и никой не иска да вярва, че сърцето няма да издържи и животът ще спре. Този ден, който е едновременно близо и далеч, който е в мислите и в реалността, в нас и извън нас, заради страха да не се докоснем никога до него.Днес болестта надделя над живота и отне от нас един голям човек, защото днес завинаги си отиде Тодор Колев.

Днес плаче тишината.

Тодор Колев успя да въплъти в образа си хумора и сатирата, артистът, който изпя фрази, които днес хиляди хора повтаряха и трептяха във въздуха, фрази, които ще останат във времето и ще носят вечното му присъствието, еднакво болезнени и истински, фалшиви и реални, част от нас в моментите, когато се присмиваме над живота и тогава, когато се смеем над нас самите, а мислим, че животът е на другите.

Днес изгледах много клипове с него, неизменно с цигулката на рамо, с едната ръка в джоба и с тази неговата натрапчива сериозност в погледа и характерните торбички под очите и сякаш ни казваше, хора опомнете се, погледнете къде стъпвате и какво искате ...а може просто така да ми се е сторило, но при всяко положение,  във всичките си песни и роли,  той играеше себе си, защото Той беше този, който искаше да Е и носеше промяната с посланията и смисъла в тях. Защото зад смеха е гротеската, а зад града – селото, в изповедта на една душа .. и онази Америка, която гоним  или нас ни гони.

А думите от песните му още изпълват слуха, мислите и емоциите ми ..

Смъртта  е само дума, после остава мълчанието и самотата, остава да потъваме и да се питаме как сме живели и какво е останало след нас - пепел или дим ..

Тодор Колев е и ще пребъде във времето. Поклон пред паметта му.  

Този пост е за много хора, които го носят в сърцето си, иска ми се да сложа някоя песен под поста, но изборът е труден, много са хубавите, но  ще е някоя с изпълнение live, защото импровизацията и танца си остават негова емблема.

Единственото, което сега си мисля е защо не бях на този Live, защото той няма да се върне. ..

Затова не пропускайте безценните мигове да изтекат през пръстите ви, те никога не се връщат .. & StOP.

Много харесвам този фрагмент от песента Самотния човек :

„самотният човек на масата лови мухите и ги пуска, а ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите, или драскотина в паметта ви...той може пепел да яде, но няма да се моли...самотният човек в тълпата се изгубва, изведнъж, като мънисто."

P.S. Завършвам с фраза от Тодор Колев, отново и отново .. “To all my lovely friends : Парите са тор, от която израстват красиви цветя.”

„тогава”

Всяко начало е трудно, носи усещане за съдбовност и наслагване на очакване с вероятности и възможности, които трябва да превърнем в избор, които могат да се окажат в един следващ момент недостижими, а ти малък и плах. Exit-Ът е с безброй посоки и само ако освободиш  сърцето си можеш да намериш себе си и да поемеш в своята си посока. 
Аз вярвам, че ако се върна назад в мислите си, ще открия времето, в което е скрита безгрижността, мисля, че тя е във всеки един, стига да я поиска и да се освободи, понякога и от самия себе си... Та, такова беше моето детство, доколкото си го спомням. Безгрижно и волно. Спомените и разказите са му придали допълнителна херметическа имагинерност, в която са затворени нецялостни и незавършени картини, но то пак си остава едновременно необяснимо и недостижимо, мое и истинско. 

Връщам се назад във времето и се опитвам да погледна с онзи интерес „тогава”, да виждам както преди и да остана поне за малко в моя пристан, изпълнен с тишина и покой. Спомням си ярко хълмовете през есента и тунелите от зелени дървета през пролетта, и дългата осова линия в мъглата.  Всичко се сменеше и променяше с времето. Всеки петък пътувах за Априлци и пред смаяния ми любопитен поглед се сменяха картините и годините. Всеки петък. Неделята беше денят на връщането. Тогава разговорите ми се струваха монотонни и бяха като шум, който не проумявах, защото не разбирах смисъла им и за мен нямаха съдържание. Разговорите, в които аз не присъствах. Бях само очи, жадни да запомнят всичко от пейзажа, а думите бяха далеч. Очи, в които се оглеждаха мислите ми, които оставаха несподелени и неизказани и в които измислиците ми рисуваха безкрайни светове. Искам да се върна, искам да бъда "там и тогава", но времето е заличило дирите. Какво  виждат детските очи, което аз не мога, какво "мислят" техните очи. Виждам през онези очи забравеното и недокоснатото в мен. Своеобразно връщане и телепортация в детството, което е в нас и само трябва да извикаме, защото там е светът, в който никога няма да се страхуваме, светът, в който можеш да искаш всичко и докрай без да срещаш граници и лимит, без да те гони времето и ти да бягаш от него.

Движа се по невидима ос, задържам се и затварям очи, опитвам се да си представя, че мога да се задържа, накланям се и не падам, а потъвам в онзи отминал свят, в който не беше нужно да обяснявам на никого нищо, в който можех да тичам, без да знам защо, без да се питам дали се уморявам и дали го мога, без да чувствам скука, носталгия, липса и глад.

Събирах сено и лъчи през юни, обичах да тичам и да усещам парещите лъчи в досег с петите ми, да се простра под следобедното слънце или да вървя боса в топлите вади, образуващи се след дъжд между тротоара и асфалта на селския паваж. 

Магия, която винаги ще нося близо до сърцето си. 

Свободата „тогава”, която и досега нося в мен е изход от умората на мислите, на времето, на дните, на хората,  свобода, с която искам да поемам към всеки нов път и посока. ...

"Истинската радост не идва от спокойствие, богатство или похвала, а от вършенето на нещо, което си заслужава!"

Пиер Конeле