На 23 февруари в Априлци, празникът на сланината и греяната ракия отново дойде в Априлци, защото в този край хората държат на традицията. Тържеството се случи и този път на "мегданя" с дим и мирис на препечена
сланинка и греяна ракийка. Хората си разменяха поздрави, усмивки и прегръдки.
Повечето познати и развеселени подобаващо за деня. Имаше и много млади хора, ентусиазирани и пременени с народните носии на баби и дядовци, заветно
пазени за тях в скрина. И беше китно и гиздаво. Веселието се поддържаше под звуците на "вито" хоро, на което, който може да играе, му играеха и сърцето и петите. За
греяната ракия редът беше най - търсеният и най - дългата опашка се образуваше там, но хората търпеливо си чакаха топлата "чашка", готова да се разлее по цялото тяло. Шишета с надпис „пийте
ракия и се радвайте на живота“ радваха окото. За някои този празник беше
носталгичен, припомняйки им отминало време, а за други комичен, защото се виеха и
куп цветни балони, и хоро, и дим, и тълпа. Кой каквото и да говори обаче, чар
имаше, и огън, и ракия, и сланина, и хора, от всичко – за всеки.
За всеки, който
е мераклия, празникът на сланината и греяната ракия ще се повтори – догодина по същото
време в Априлци …
И ние от хотел "Тихият кът" бяхме там, и ние пихме, и ние ядохме.
Заповядайте и вие, и наздраве.
П.С. „Всяка година по същото време“ е мелодия от една българска песен. Много
хубава при това и понеже припевът и е много мелодичен реших, че подобава на
текста за край. Точка. Фин. Конец.
Няма коментари:
Публикуване на коментар