27.02.14 г.

Селско и идилично - "баш" по Априлски беше тържеството на сланината и греяната ракия

На 23 февруари в Априлци, празникът на сланината и греяната ракия отново дойде в Априлци, защото в този край хората държат на традицията. Тържеството се случи и този път на "мегданя" с дим и мирис на препечена сланинка и греяна ракийка. Хората си разменяха поздрави, усмивки и прегръдки. Повечето познати и развеселени подобаващо за деня. Имаше и много млади хора, ентусиазирани и пременени с народните носии на баби и дядовци, заветно пазени за тях в скрина. И беше китно и гиздаво. Веселието се поддържаше под звуците на "вито" хоро, на което, който може да играе, му играеха и сърцето и петите. За греяната ракия редът беше най - търсеният и най - дългата опашка се образуваше там, но хората търпеливо си чакаха топлата "чашка", готова да се разлее по цялото тяло. Шишета с надпис „пийте ракия и се радвайте на живота“ радваха окото. За някои този празник беше носталгичен, припомняйки им отминало време, а за други комичен, защото се виеха и куп цветни балони, и хоро, и дим, и тълпа. Кой каквото и да говори обаче, чар имаше, и огън, и ракия, и сланина, и хора, от всичко – за всеки. 
За всеки, който е мераклия, празникът на сланината и греяната ракия ще се повтори – догодина по същото време в Априлци …
И ние от хотел "Тихият кът" бяхме там, и ние пихме, и ние ядохме. 
Заповядайте и вие, и наздраве.
П.С. „Всяка година по същото време“ е мелодия от една българска песен. Много хубава при това и понеже припевът и е много мелодичен реших, че подобава на текста за край. Точка. Фин. Конец.