25.03.13 г.

Йогийски чай

За тази публикация искаме най - много да благодарим на Галя Иванова, наша много добра приятелка, пълна с идеи и винаги готова да ни сподели нещо ново, а ние чрез нея на вас .. 

И така, ако искате ли да сте винаги в добро настроение ... без настинки и грип. И да ти е топло на ръцете и на краката? за всичко това... Пийте редовно чай от джинд­жифил, канела, кардамон и карамфил. Така нар. йогийски чай. Той разпалва агни (огъня вътре в нас, нашата енергия) и по този на­чин лекува.

РЕЦЕПТА ЗА 3 ЧАЕНИ ЧАШИ

Как се приготвя:

1. Смеси 2 ч. л. настърган пресен джинджифил, 4 зърна кардамон, 8 „гвоздейчета" карамфил, 1 пръчка (или едно пакетче) канела и 8 ч. ч. вода.

2. Течността трябва да изври наполовина. 3. След като изстине, добави към нея 30 мл охладено прясно мляко.

ТАЛАНТИТЕ НА...

...джинджифила : действа възбуждащо, неутрализира натрупалите се в организма токсини и стимулира хра­носмилането, резорбцията и усвояването на хранителните вещества. Джинджи­филът подпомага очистването на червата и активира перисталтиката. Облек­чавайки протичането на застоялата в тялото енергия, джинджифилът стиму­лира кръвообращението и тушира различ­ни болки.

Най-много помага при възпалено гърло и синузити. ...канелата Тя е стимулант с антисептич­ни и тонизиращи свойства. Притежава съ­що и силно антитоксично действие, укреп­ва тъканите и повишава енергията в тях. Освен това действа и болкоуспокояващо.
Най-много помага при настинка. ...кардамона Възбужда и освежава, „разпал­ва огъня" на храносмилането, освежава ума и стимулира сърцето.

Най-много помага при тежест в стомаха. ...карамфила Той е естествено обезболява­що средство, облекчава кашлицата и разт­варя натрупалата се бронхиална секреция. Много е ефикасен срещу запушен нос. Най-много помага при хрема.

Никой не е по-силен от слабостите си



И защoто, ние обичаме Чудомир, нека в негова чест днес, с усмивка и преклонение да се докоснем до мъдрия духовен свят на големия Чудомир, станал част от света ни на 25-ти март 1890г.: 

„Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.“;
 „Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.“;
„Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.“;
„Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.“;
 „Щом пълзиш като червей, не се сърди, че са те настъпили.“;
„Даже и най-скъпият часовник има само 60 минути в час.“;
 „Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.“;
„Той повишава гласа си, вместо да засили доводите си.“;
„Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем.“;
„Дорде открият таланта, заприлича на кранта.“;
„Никой не е по-силен от слабостите си.“;
„Първата и най-лошата от всички измами е самоизмамата.“;
„Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.“;
„Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.“;
„Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.“;
„Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците - повече от зайците и рибарите - повече от рибите.“;
 „Хуморът ни откъсва от дребното, от всекидневното, позволява ни, като се надсмиваме над себе си, да се взрем по-дълбоко в себе си.“




Гр. Априлци, кв. Острец, Семеен хотел "Тихият кът". Apriltsi, Ostrec, Family Hotel Tihiat kat.

24.03.13 г.

Връх Острец


С настоящата поредица от публикации ще се опитаме да ви разкажем малко повече за местности, махали и места в Априлци, на които голяма част от вас са били, а други може би предстои да видите. 
Началото поставяме с връх Острец, познат още като „Седлото” поради естествения си облик. Върхът е разполежен в кв. Острец и е специално място за нас.Достъпът до него е възможен по няколко начина, като всичките са от кв. Острец : 

1. През вилната зона на кв. Острец;
2. През махала "Боголонта" - покрай язовира "Качката";
3. През махала "Златевци", разположена в непосредсвена близост до махала "Боголонта";
3. През махала "Боевци" и махала "Мядна";

Направените археологически разкопки на връх Острец съчетани с легенди и предания създават една харизматична и магична притегателна сила към него.
Тези археологически разкопки датират най-ранните заселвания за района на село Острец, именно на върха, от началото на III в.пр.Хр. Едва ли сте очаквали, но тези  разкопки откриват следи от тракийска крепост, датирана преди новата ера и римски градеж от времето на Римската империя. Поради характера на местността и надморската височина от 1000 метра е можело да се обособят северозападната част на върха (наричана Кале) и югозападна. Именно в частта Калето е открита тракийската крепост, зидът на която е бил с дебелина близо 3 м с дълго протежение на крепостната стена, от които се стига до вход в самата крепост, който води до Соколов връх(Скалите на върха). Входът на Калето е бил във формата на отвор, изграден с камъни и стъпала, които водели на доста голяма дълбочина под земята. На самия връх винаги е имало вода, както и до наши дни там има изворна вода. В близост до входа на Калето са намерени очертани следи от предполагаема правоъгълна кула с височина от 65 до 100м. Под зидовете на кулата и около нея са открити следи от огнище, в което се предполага, че са извършени ритуални погребения чрез изгаряне, което от своя страна дава основание да се смята, че са били извършвани и жертвопринушения. Намерените останки от обгорели човешки кости,  човешки зъби и животински кости навеждат на мисълта, че тук е имало клада. Открити са фрагменти от керамични съдове с орнаментирани кръстове, като начинът на изпичане дава основание археолозите да ги датират като тракийски тип. Обобщеният извод, направен въз основа на открития и проучен материал е, че районът е обитаван от тракийски скотовъдни племена, които първоначално използвали крепостта като място за убежище, като може да се предполага, че в културно отношение са се намирали на доста голяма висота, защото са познавали грънчарското колело, умеели са да използват металите и да строят укрепления. В  началото на III в.пр.Хр. крепостта е унищожена, по всяка вероятност при нападението на преминалите през Русалийския проход келти и отново възстановена през IV-V в. сл.Хр. като наблюдателен пункт, който бил използван от римляните за охрана на прохода.
В годините на турско робство, пък едно предание разказва, че когато турците превземали България много хора се скрили в Калето. Веднъж обаче заловили две моми, които били излязли в околността на Калето и след като ги измъчвали, за да признаят къде се крият, те не издържали и показали изворите на чешмата, а турците пресекли водата, именно жаждата заставила скритите българи да излязат и да се предадат, но водата която е текла тогава тече и сега .. В детайли това, което е разкрито е оскъдно, по този път са минали доста каменари иманяри и разкопките и намерените находки са малко.

Но изгревите и залезите от върха, ще ви накарат да занеемете и днес ...

5.03.13 г.

Едно късче живот .

Какво значи едно късче живот ? Какво е усещането на последния топъл дъх, преди смъртта ? 

"Аз не живея: аз горя. Непримирими в гърдите ми се борят две души" - П. Яворов ..

От деня, в който Пламен Горанов от Варна се самозапали не спирам да си задавам въпроса, какво е животът,  в който си никой, а в знак на протест се самозапалваш - смелост ли е това ? 
Агонията на последните му дни е била нечовешка и няма кауза, заради която тази жертва да си заслужава.
И не мисля, че това е смелост, а страх, стрхът да си жив, защото живееш живот, в който не можеш да намериш себе си. Трагедията на едно поколение, което търси своята идентичност, своето място и това, което да остави след себе си, което търси как да продължи .. без химери и хоризонт, без бряг. С непримиримостта. С Протеста. В Безумието.??
Отговорът не е в смъртта, а в живота. Не мога да осъзная какво кара човек да се докосне до болката по този толкова страшен начин и на тази цена. 
Смъртта на Пламен трогна и докосна душите на много хора, докосна и мен. На всичките снимки на Пламен, виждах очите, които трябваше да останат в света на живите и никога няма да знам, защо си отиде ... той ни остави Очите си, в които е побран неговият свят и това, което отнесе след себе си. ..
За съжаление смъртта не носи послания и в нея не можем да намерим смисъл, тя носи тъга и траур, който утре ще бъде минало, а политиката мандат без перспектива .. 

Ще споделя прощалното писмо на Габриел Гарсия Маркес, в което всяко късче живот ИМА смисъл и се надявам да намерите себе си и да не се оставяте да изгубите вярата, смелостта и да се борите за живота, в който искате да присъствате. 
 Маркес се оттегля от публичния живот и умира от рак на лимфните възли. Онова, което остави след себе си са купищата велики книги, които ни научиха колко силна може да е любовта и колко жалък може да бъде животът... и едно прощално писмо. Ето го.
„Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук. Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават. Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед! Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си. Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им... Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта. На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги. Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане. Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш. Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя. Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.
Покажи на приятелите си какво означават за теб.“